Миналата година беше една от най-добрите за развитието на търговския сегмент на пазара на имоти в Румъния от 1989 г. насам, сочи доклад на консултантската компания CBRE.
Наличността в сегмента се е увеличила с 50% като отдаваемата търговска площ на 1000 души население е нараснала до 70,88 кв. м от 43,20 кв. м в края на 2007 г.
Въпреки че през 2008 г. са били отворени някои значими за пазара търговски центрове, в Букурещ все още има дефицит на търговски площи, като някои по-малки градове като Клуж-Напока имат много по-високо съотношение търговска площ на глава от населението в сравнение със столицата. Този дефицит в столицата се дължи главно на липсата на подходящи терени с необходимата големина и собственици, склонни да продават на приемливи цени, за развитие на търговски центрове.
През изминалата година е било запланувано отварянето на редица търговски центрове в цялата страна, но на практика завършените проекти са били по-малко от обявените. Според компанията поне 50-60% от обявените търговски центрове ще бъдат спрени, отложени или развити с друго предназначение.
Пазарът на търговски площи в Румъния не е типичен пример за европейска столица, тъй като няма ясно обособена пешеходна търговска част. В този смисъл търговията на търговските улици в Букурещ все още не е формирана като дестинация, въпреки че се очаква това да стане в момента, когато на пазара влязат по-голям брой международни марки.
Наемните нива на търговските улици в Румъния са се развивали хаотично от 1989 г. насам. За офертните цени няма ясно установена логика и собствениците на магазини отдават значение по-скоро на отделни, специфични фактори, отколкото на икономически аргументи при ценообразуването, сочи докладът. Подобряването в качеството на наемателите и по-дългосрочните договори за наем не са довели до очакваното понижение на наемите, а по-скоро са ги стабилизирали на високи нива. Икономическите затруднения вероятно ще имат ефект върху второстепенните локации където офертните наемни цени може да се понижат. За първокласните локации негативни ценови корекции не се очакват поради голямото търсене на площи под наем.
През изминалата година особена активност е демонстрирало развитието на сегмента на супермаркетите за икономично пазаруване. Перспективите пред него не са се влошили дори и от икономическата криза и той се очаква да се развива още по-динамично през 2009 г. Броят на техните супермаркети почти се е удвоил през последните 12 месеца, като те са отваряли главно самостоятелни търговски обекти, за разлика от хипермаркетите, които предпочитат да наемат площи в търговските центрове.
Модният сегмент също се е развивал динамично през изминалата година, когато на румънския пазар са стъпили няколко нови международни марки като Next, Peek&Cloppenburg, New Yorker, Douglas Perfumery, Bershka, Stradivarius, Cerutti 1881 и др.


Община Варна дава 50 000 евро за сериала "Летище"
Румъния и Турция активизираха съветите си за сигурност заради ескалацията в Черно море
Самолет излетя и от Варна: Засилена въздушна активност на 5 държави от НАТО в Черно море
Мартин Великов ще свири дербито на Варна
Протест за майчинството и детските: Родители настояват за 70% от дохода през втората година
ЕС затяга правилата за петролните резерви заради риска от недостиг на горива
Стратегията на Фед за "непорочна дезинфлация" ще се провали
Тайванскaта борса се срина с 18% в най-лошата седмица от 1991 г. насам
"Чип-доларите" променят американското господство
Акциите са напът към най-лошата си серия от 2023 г. насам
Японските автомобилни производители се обединяват
Kia готви миниван с водородно задвижване и електрически SUV
Защо туниг специалисти поставят в колите капсули с чесън
Ето защо Toyota е синоним на голям пробег и малко проблеми
Регистрационен номер беше продаден за над 1,1 млн евро
Жена загина при катастрофа с автобус, превозващ 30 деца в Чехия
Мащабна руска атака срещу Киев, има трима убити
Дете с чуждо тяло в хранопровода е спасено от лекарите във Велико Търново
Европрокуратурата задържа трима за мащабна схема с ДДС
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране