Как са свързани световните финансови пазари?

Каква е връзката между четирите основни типа финансови пазари – фондови, стокови, валутни и облигационни? Как те се влияят един от друг и може ли случващото се на даден пазар да „предскаже” какво следва на друг?

Тези въпроси са от първостепенна важност за всеки инвеститор, който иска да обогати своя инвестиционен инструментариум или просто желае да диверсифицира по-добре своя портфейл. Т. нар. междупазарен анализ насочва вниманието на трейдърите извън техния традиционен кръгозор – инвеститорът в акции може да спечели, ако следи доходностите на държавните ценни книжа, валутният търговец би имал полза да наблюдава котировките на някои основни стоки и суровини, а експертът по сливания и придобивания може да подобри своята оценка, имайки предвид тенденцията при даден валутен курс. Това са само част от приложенията на този подход към финансовите пазари.

Акциите и валутния пазар

Могат ли валутните курсове да подскажат на инвеститорите кои акции са по-атрактивни за покупка от други и кои компании биха подобрили финансовите си резултати при едно или други развитие на валутния пазар? Отговорът на този въпрос в голяма част от случаите е „да”.

Компаниите, които биха спечелили от поевтиняването на местната валута на дадена държава, са износителите. Евтината местна валута прави износът по-конкурентоспособен, тъй като валутните приходи на компанията се оценяват в по-голямо количество местна валута, докато разходите обикновено се реализират в местна валута (с изключение на компаниите, които внасят по-голямата част от своите суровини или материали за производство). С други думи, ако валутата на една страна поевтинява, има вероятност базираните в нея компании, работещи основно за износ, да реализират по-високи приходи, което би се отразило и на тяхната пазарна капитализация. Скъпата местна валута пък би била негативен фактор за износителите.

Да вземем един от най-често посочваните примери за влиянието на валутния курс върху компании от един и същ сектор, но базирани в различни държави – американската Боинг и европейската Ербъс. В последните няколко години Боинг спечели значително от негативния тренд на щатския долар, имайки предвид, че продава своите самолети навсякъде по света, осигурявайки си солидни валутни приходи.

От друга страна, поскъпването на една валута спрямо друга я прави по-силна при закупуване на активи, деноминирани в поевтиняващата валута. Да вземем за пример курса на щатския спрямо канадския долар. В последните години канадската валута поскъпна значително спрямо “зелените пари”. В резултат на това придобиванията на американски активи, в това число и мажоритарни дялове, станаха по-изгодни за канадските компании.

Акциите и стоковите пазари

Поскъпването на една или друга борсово търгувана стока може да се окаже плюс за даден сектор на икономиката и негатив за друг. Какво става например при почти непрекъснатото повишение на цените на петрола?

Очевидно на страната на губещите се нареждат транспортните компании, тъй като горивата формират голяма част от техните разходи. Това означава, че при рязко поскъпване на черното злато междупазарният анализ би „подсказал” на инвеститорите да стоят по-далече от акциите на транспортните компании. Редица енергоемки отрасли например от химическата промишленост също биха изпитали трудности при поскъпване на енергийните суровини.

На противоположния полюс биха били компаниите от енергийния сектор – рафинериите, добивните компании, дистрибуторите на горива и т.н. Тенденцията на поскъпване на петрола по-скоро би оказала позитивно влияние на техните акции.

Стоковите пазари и валутните курсове

Курсовете на някои валути са тясно свързани с ценовите изменения на определени стоки. Това са т. нар. „commodity currencies”, като най-търгуваните са канадският, австралийският и новозеландският долар. Причината е, че икономиката и респективно износът на тези държави са обвързани с определени суровини, т.е. когато тези стоки поскъпват, това води до по-големи валутни приходи в съответната държава.

Канада например е един от основните производители на петрол в света, както и основен доставчик на петролни продукти за САЩ. Освен това петролните резерви на Канада са вторите по големина след тези на Саудитска Арабия. Това обяснява и силната корелация между канадския долар и черното злато - за последните 4-5 години тя е около 80%.

Като цяло тази зависимост може да се използва успешно от валутните търговци, тъй като всяко по-рязко поскъпване на петрола обикновено води до повишение и на курса на канадската валута. Нещо повече, курсът на канадския долар спрямо японската йена (CAD/JPY) е от особен интерес, тъй като Япония внася 99% от необходимите й петролни продукти. Това означава, че повишенията в цената на петрола би трябвало да се отразяват негативно на йената и в повечето случаи тази зависимост се проявява.

Една стратегия, базирана на междупазарен анализ, предполага откриване на “дълги” позиции в CAD/JPY (покупки на кандски долари срещу йени) при поскъпване на петрола и откриване на “къси” позиции в същата двойка при падащ петрол.

Австралийската валута пък е тясно свързана с движенията на златото, тъй като страната е сред най-крупните производители на ценния метал. курсът на австралийския долар показва около 85% позитивна корелация с цената на златото.

Съществува и една по-широка зависимост между глобалните стокови пазари като цяло и щатския долар. Цените на по-голямата част от стоките и суровините, търгувани на най-големите борси в света, са деноминрани в щатски долари. Това обуславя и т. нар. “инфлационно” влияние на щатския долар като световна валута – при падащ долар цените на стоките обикновено се покачват. Номиналното им повишение обаче не означава, че те непременно стават по-скъпи, особено за купувачите от страни със силно поскъпващи валути. Например ако цената на петрола в долари е нараснала с 5 на сто за определен период, но в същото време курсът на еврото се е повишил с 10 на сто спрямо щатския долар, крайният ефект би бил по-евтин петрол за европейците. В крайна сметка обаче за междупазарния анализ е важна общата зависимост, а тя е, че падащият долар обикновено е съпроводен с повишение на цените на стоките и обратно.

Облигационният пазар и акциите

Облигационният пазар предоставя информация, която е ценна за участниците на всички останали пазари – фондови, валутни и стокови. Редица анализатори отчитат неговата „прогнозна” стойност, тоест свойството му да отразява някои тенденции преди останалите пазари.

Така например един възходящ тренд на фондовия пазар след продължителен спад би трябвало да започне, след като вече е налице известно повишение на цените на облигациите. Очакванията за подобряване на икономическата активност би трябвало да се потвърдят и от повишение на цените на стоковите пазари.

В обратния случай, когато пазарната експанзия вече е „узряла”, междупазарният анализ предполага, че първият сигнал за евентуален спад би трябвало да дойде от облигационния пазар с понижение на цените и увеличение на доходностите. Впоследствие негативната тенденция се прехвърля и на фондовия пазар.

В заключение може да се каже, че примерите от последните няколко години показват как междупазарният анализ нерядко дава дава много по-пълна картина за възможните инвестиционни решения, отколкото погледа върху само един пазар.