Дуалното обучение попадна в омагьосан кръг

Още докато текат опитите за внедряване на така нареченото дуално обучение у нас практиката удря на камък. Очевидно е, че на този етап и бизнесът, и образователните институции са силно скептични към реализирането на системата поради различни причини.

Дуалното образование, или т.нар. обучение чрез работа, все още е новост в България, но отдавна се прилага успешно в редица страни, където дава положителни резултати.

У нас обаче очевидно тази успешна практика няма да потръгне лесно най-общо заради липсата на воля от заинтересованите страни. Оказва се, че работодателите се оплакват от липсата на източник за финансиране, у младежите липсва мотивация, а според педагозите няма интерес и от двете страни.

Според проучване на една от национално представените работодателски организации – Българската стопанска камара (БСК), педагозите са доста скептични към скорошното въвеждане на обучението чрез работа най-вече заради незаинтересованост на работодателите. От друга страна пък работодателите виждат като основна пречка липсата на мотивация сред младите хора и финансирането. 

И въпреки че работодателите не пропускат възможност да изтъкват задълбочаването на диспропорцията между търсене и предлагане на квалифицирани работници, всъщност не полагат и нямат намерения да положат усилия за тяхното квалифициране. За това разбираме от най-новото проучване на държавната Агенция по заетостта, което показа, че нищожен процент (10%) от фирмите планират да обучат работниците си в следващата една година - заради заради липсата на необходимост или на финансиране, особено при по-малките фирми. На този фон възможността за финансиране на дуалното обучение чрез евросредства би могло да е стъпка в правилната посока, но и тук бизнесът видя проблеми и ултимативно посочи изискванията си.

Бизнесът поставя високо летвата за иницииране на обучение чрез работа. В анкетата на БСК се твърди, че работодателите очакват държавата да стимулира старта на процеса, като финансира основните възнаграждения на обучаващите се чрез работа, разходите за осигуровки на обучаващите се и да предостави данъчни облекчения за предприятията, включили се в системата за дуално обучение. Не на последно място мениджърите искат и квалифицирани наставници, които да провеждат практическото обучение на работното място.

В допитването сред мениджърите се констатира, че всеки втори работодател е неудовлетворен от нивото на общите бизнес познания, техническите и технологичните знания и неуменията за работа с конкретни машини. Според другото изследване обаче едва половината от мениджърите са готови да проведат вътрешнофирмено обучение за служителите си.

На този етап ситуацията може да се обобщи така – имаме за модел дуалното обучение като успешна практика в други страни, държавата има политическа воля да наложи тази практика у нас, осигуряват се и средства по линия на европейската солидарност, но няма към кого да бъдат адресирани политиките и средствата. Адресатите – работодатели от една страна, образователни институции от друга, и кандидати от трета, намират различни причини да не се случи у нас тази иначе успешна практика, която ще скъси много бързо растящата пропаст между училището и работното място.

Кабинетът вече направи първата крачка, като одобри въвеждането на дуалното обучение – бяха предложени промени в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), според които за безработни без квалификация ще се предоставят суми на работодатели за всяко разкрито работно място за обучение чрез работа.

Предлага се възможност лицата, които предоставят посреднически услуги по заетост, да могат да кандидатстват за предоставяне на суми за устройване на работа на безработни хора с увреждания или от други групи в неравностойно положение за срок не по-малък от 12 месеца. Субсидираната заетост за младежи се увеличава от 12 на 18 месеца.

Социалният министър Ивайло Калфин обяви, че ще търси механизми за внедряване на дуалното обучение в общини с преобладаваща бедност. Според него дуалното обучение е алтернатива за тези региони, която ще намали безработицата сред младежите.

България получи и средства от Швейцария - 3,5 млн. швейцарски франка, за въвеждане на дуалното обучение.

За да се случат нещата обаче в практическото обучение по конкретни професии за ученици, трябва активно да се включи и бизнесът от различни браншове.