IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Какво трябва да знаем, когато слушаме за банкрут на държави?

Историята показва, че отказите на държави да облсужват дълга си не са чак толкова редки и не винаги са следствие от липсата на пари

07:58 | 29.09.11 г. 15
Автор - снимка
Създател
Какво трябва да знаем, когато слушаме за банкрут на държави?

В инвеститорските среди все по-често в основна тема за разговор се превръща рискът от банкрут на някоя държава. Подобен мрачен сценарий обикновено води след себе си страх, разпродажби и в немалко случаи – нова рецесия.

Въпреки че на държавните банкрути се гледа като на много страшно и рядко срещано явление, историята показва, че всъщност те не са чак толкова изолирани случаи, а и не винаги отключват възможно най-негативните сценарии.

При всички случаи, за да се чувстваме по-комфортно, когато обсъждаме варианта някоя страна да спре да обслужва дълговете си, трябва да знаем някои факти, които сайтът investopedia.com услужливо предоставя.

Основните държави, които в момента се отличават в полезрението на инвеститорите като страни с най-висока степен на риск от банкрут, са тези от периферията на еврозоната – Гърция, Португалия, Италия, Ирландия и Испания. Всички те имат интересна „кредитна“ история.

Така например през последните 200 години на Ирландия никога не й се е налагало да спира обслужването на дълговете си. В Италия пък това се е случвало само веднъж – по време на Втората световна война.

За разлика от тях Португалия е банкрутирала четири пъти и е спирала да обслужва външния си дълг. За последно това се е случило през 90-те години на 19-ти век. Испания е банкрутирала шест пъти, но нито веднъж след 70-те години на 19-ти век. Ако се погледне по-назад в историята, банкрутите на страната след 1550 година са 12.

Гърция сякаш има най-лошата кредитна история от разглежданите държави. Страната е спирала да обслужва задълженията си пет пъти за последните 200 години, като общият период, в който страната е имала статут на неплатежоспособна след обявяването на независимост през 20-те години на 19-ти век, възлиза на 90 години.

Кои са добрите платци, кои са страните с най-лоша кредитна история и какво се случва в ситуацията, когато някоя държава спира да плаща - вижте на следващата страница.

Последна актуализация: 03:37 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

13
rate up comment 2 rate down comment 2
Патилан
преди 12 години
Европа защитава не фалирали държави, а корпоративни банки!Малкият човек е този, който не е облагодетелстван. Той е използван и лъган, за да поддържа действието на фалиралата система. Плащат му по-малко и го облагат повече, за да се осигурят парите, необходими да се поддържа тази Понци схема.Вместо да се приемат загубите в необосновани инвестиции което би довело до евентуален колапс на някои банки бе решено загубите да се прехвърлят на данъкоплатците чрез заеми, гаранции и непрозрачни схеми като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Парите не отидоха в помощ на закъсалите икономики. Те бяха насочени чрез Европейската централна банка и държавите реципиенти към големите банки и инвестиционни фондове. Кризата с дългово закъсалите страни не е случайна и непредвидена, а целенасочена, заложена и планирана. Като схема тя не е прецедент, а отдавна използвана и за овладяване на ресурсите на развиващите се страни и за рухването на Източният блок. И за сега работи перфектно. Няма какво да ни заблуждават, играта е чисто политическа и се свежда схематично до следното да създадеш юридически и икономически условия, при които някой няма да може да се финансира сам, (а в еврослучая и няма да има други механизми, като например собствена валута и валутен курс), да му дадеш на заем и срещу лихва едни пари, коитопрясно да отпечаташ и които не ти струват нищо, при условие в максимална степен да си ги усвоиш, (т.е. да задействащ, чрез тях изсмукване на реален ресурс), пряко или косвено пак ти, и накрая, като го докараш да неплатежоспособност, да използваш това, като юзда с която да го управляваш.Тук можем да отбележим, че лакомията не е банкерска, и колкото по бързо се осъзнае този факт, толкова по добре за всички.Лакомията е потребителска, лакомията е политическа, лакомията е обществена, и едва на последно място банкерска.Банкерите са просто проводник, медиатор, или ако повече ви харесва самопровъзгласили се жреци на общественото настроение и желания.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 2
Патилан
преди 12 години
Ако се запитаме, какво е положението на Гърция и близо ли е тази държава до фалит, се натъкваме на парадокс. Никой не знае точно колко дължи Гърция, включително самите гърци. Знае се за някакви 270-300 милиарда долара, които Гърция дължи на финансови институции в Германия, Франция и Великобритания. Има обаче и частни гръцки дългове, които са от същия порядък. Същевременно на Гърция почти никой нищо не и дължи. Това е важно, защото в крайна сметка съществена е нетната задлъжнялост, а тя се измерва с разликата от парите, които една държава дължи, и парите, които на нея дължат. Така дългът на Гърция се оценява на сума между 350 милиарда (оптимистичен вариант) и 550 милиарда (песимистичен вариант) евро. Реалистичният вариант е 450 милиарда. При население от 11 милиона души, това прави над 40 000 евро на човек. При това всяко пеленаче, юноша, служител и пенсионер дължи тази огромна сума. Ако сумата беше 10 пъти по-малка, то можеше да се търси начин тя да се върне. Такава сума обаче Гърция не може да върне и при най-добро желание и съответно при най-голямо затягане на колана. Брутният вътрешен продукт на САЩ е точно толкова, 14 трилиона долара. Да видим сега по колко дължи всеки американец, от пеленачето до 100-годишния старец. При население 310 милиона души и дълг 15 трилиона долара, всеки гражданин на САЩ дължи по 48 000 долара, или по 35 000 евро. А както видяхме преди малко, всеки грък дължи по 40 000 евро. Подозрително близки са тези числа. И навеждат на мисълта, че щом една държава с известно ниво на дълга е фалирала, то и другата, със същото ниво на дълга, също трябва да е фалирала.Дълговете на Гърция и САЩ, равни на съответните брутни вътрешни продукти обаче са детска играчка в сравнение с дълговете на една Ирландия, които от 8 до 10 пъти надвишават брутния вътрешен продукт. За Ирландия и нейните финансови проблеми, разбира се, също се говори, но някак тихичко и не натрапчиво. И напразно. Подобен дълг, и то натрупан в мирно време, е рекорд на всички времена и народи!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 5 rate down comment 2
Патилан
преди 12 години
Не знам да има българска банка със 100% българско участие. "Буркан-банк" е най-сигурната банка в България!!!Следвайте пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: кум-кво-ква дойде време за спасение. Сега вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от пресъхващите блата(банки).Сриването на световната банковата система ще е много скоро! Който има глава да мисли, а който не..... да си я носи за красота!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 5 rate down comment 2
Патилан
преди 12 години
Нещата вече са много лоши. Испания през следващите 3 години ще се нуждае от 380 милиарда евро. Италия - от най-малко 640 милиарда. Белгия - от около 150 милиарда. Ако се включат вече дадените на Ирландия и Португалия и новите за Гърция 85 милиарда, Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) ще трябва да бъде удвоен до 850 милиарда евро, при условие, че Международният валутен фонд ще даде една трета от това финансиране. Без МВФ, чието участие не може да бъде гарантирано, помощите ще трябва да надминат 1,3 трилиона евро, като тежестта ще легне изцяло върху Германия и по-малко върху Франция. Те едва ли ще издържат. Еврото се срива автоматично с краха на фондовите борси! Край на ЕС, на еврозоната и еврото!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 7 rate down comment 1
Патилан
преди 12 години
Мисля че, все повече и повече хора осъзнават как срещу - Единственият Живот който живеят няма смисъл да се опитват да го приравнят към едни хартийки с финикийски знаци(мулти възпроизвеждащи се). Целта на Федералнитя Резерв е да имат по добра предвидимост на печалбите и тотален контрол върху битието на поробените люде! Кризата може да се реши с крайни мерки от страна на правителството, като това означава да вкарат Уолстрийт по затворите, но нямя да го направят! САЩ имат най-големият ВЪНШЕН ДЪЛГ, като общ размер в целият свят. USA имат таван на държавния дълг който е 100% от БВП...и САЩ го достигнаха на 2 август...и фактически държавата обявява неплатежоспособност по дълговете си тоест ФАЛИТ. САЩ и доларът са в банкрут, но един добре въоръжен банкрут........въпрос на време.......от 3 до 6 месеца, може би, и после хаоса ще е пълен!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 3 rate down comment 1
kravata_mu
преди 12 години
айде де - класация на базата на CDS, с каквито НЯМА търговия. Всичко друго - но не и представително
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 1 rate down comment 5
all_trader2
преди 12 години
може да си цунеш букета и с 20 % - до банкрут се стига не само с големи разходи но с и малки приходи - което се случва в момента но се запълват дупките с разпордаване на държавата и пари от здравните вноски .eто една статия с 20-те държави най-вероятно да фалират , ние сме на 13-то място в тази "престижна класация" -http://***.businessinsider.com/countries-most-likely-to-default-june-2011-6#13-bulgaria-9
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 0
kamikatze
преди 12 години
Това не означава, че назад във времето сме си плащали редовно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 2 rate down comment 2
1914
преди 12 години
Къде ни слагаш нас при банкрутите? С държавен дълг под 20% от БВП...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 0
Wavelooker
преди 12 години
Инвестор, отново няма "къде сме ние?"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още