Пет основни истини за пазара

В настоящата статия ще разгледаме определени базови концепции, присъщи на който и да е пазар - фондов, фючърсен, валутен или друг, които са неделима част от природата на борсовата търговия, така че могат спокойно да бъдат дефинирани като “истини”, т.е. утвърдени и неоспорими характеристики на пазара, които са доказани от времето и са неразривно свързани със съществуването и развитието му. Тези основни моменти са формулирани от Марк Дъглас и са представени в книгата му “Trading In The Zone”.

1. Всичко може да се случи

Това е така понеже винаги има неизвестни сили, действащи на пазара във всеки един момент - необходим е само един трейдър в целия свят, който да не се съгласи с цената и да предизвика негативен изход от сделката ни, независимо колко време, усилия или пари сме вложили в нашия анализ. От гледна точка на пазара няма изключения от тази истина. Изключенията могат да съществуват само в нашето съзнание и могат да бъдат източник на конфликт и потенциално възприемане на пазарната информация като заплашваща.

2. Не трябва да знаем какво ще се случи, за да изкараме пари

Според този принцип съществува случайно разпределение между печелившите и губещите сделки за всеки даден набор от пазарни променливи, които определят каквото и да е преимущество в борсовата игра. С други думи, на базата на миналото представяне на преимуществото ни, можем да знаем с някаква вероятност, че от следващите 100 сделки 50 ще са печеливши и 50 губещи, но това, което не знаем, е последователността на загубите и печалбите, както и каква печалба ще направим от печелившите сделки. Тази истина прави борсовата търговия игра на вероятности или игра с числа.

Ако действително повярваме, че спекулацията на финансовите пазари е просто игра на вероятности, тогава схващания като правилно и грешно, печалба и загуба придобиват съвсем друго значение. Резултатът е, че очакванията ни са в хармония с вероятностите. Нека сме наясно, че нищо не може да ни причини по-голямо емоционално страдание от неизпълнените очаквания. Емоционалната болка е универсалният ни отговор, когато нещо от външния свят представи себе си по начин, който не отразява това, което сме очаквали или сме вярвали, че е възможно. Следствието е, че всяка пазарна информация, която не потвърждава нашите очаквания, автоматично се определя и интерпретира като заплашителна. Интерпретацията ни кара да възприемем негативно заредено, защитно състояние на съзнанието, при което завършваме със създаването на същата тази ситуация, която сме се опитвали да избегнем. Пазарната информация е заплашителна само ако очакваме пазарът да направи нещо.

От друга страна, ако не очакваме пазарът да ни покаже, че сме прави, няма причина да се страхуваме, че ще сгрешим или казано иначе, ако не очакваме пазарът да ни направи печеливши, няма нужда да се страхуваме от загубите.

Затова всичко, което е нужно да знаем е, че:

1. шансовете са в наша полза преди да сключим сделката;

2. колко ще ни струва сделката, ако се окаже, че не успешна;

3. не е необходимо да знаем какво ще се случи, за да изкараме пари от тази сделка;

4. всичко може да се случи.

При това положение пазарът не може да ни накара да мислим, че сме грешили. Той не може да генерира информация, която да задейства механизма ни за избягване на болката, така че да изключим тази информация от способността ни за възприятие.

Ако повярваме, че всичко може да се случи и че не е необходимо да знаем какво ще се случи, за да изкараме пари, тогава винаги ще бъдем прави и нашите очаквания ще са в хармония с условията, които съществуват от гледна точка на пазара, ефективно неутрализирайки потенциала ни да изпитваме емоционална болка. В такъв случай губещата сделка и дори поредица от губещи сделки няма да имат негативен ефект, ако наистина сме убедени, че спекулирането е просто игра с числа или игра на вероятности. Ако преимуществото поставя шансовете на наша страна, то всяка губеща сделка ни придвижва по-близо до успеха.

3. Съществува случайно разпределение между печелившите и губещите сделки в рамките на всяка съвкупност от променливи, които определят преимущество в играта

Ако всяка загуба ни придвижва по-близо до успеха, ние ще гледаме напред и ще търсим следващото проявление на преимуществото ни, готови да го изпълним без ни най-малко колебание или резервираност. От друга страна, ако още вярваме, че трейдингът се свързва с пазарния анализ и това дали сме прави или не, то след всяка загуба ще чакаме проявлението на следващото ни преимущество с безпокойство, чудейки се дали ще проработи или няма. Това, от своя страна, ще ни накара да събираме доказателства за или против сделката. Ще търсим потвърждение за сделката, ако страхът ни да я изпуснем е по-голям от страха да понесем загуба и обратното - ще търсим информация да избегнем сделката, ако страхът ни от това, че ще загубим е по-голям от страха, че ще изпуснем възможността да спечелим.

4. Преимуществото в играта не е повече от индикация за по-голяма вероятност едно нещо да се случи спрямо друго нещо

Създаването на постоянство изисква напълно да приемем, че борсовата търговия не е свързана с надяването, чуденето или събирането на информация по един или друг начин за това дали следващата ни сделка ще е успешна или не. Единственото доказателство, което ни е нужно, е дали променливите, които използваме, за да определим преимущество, са налични в дадения момент. Когато използваме друга информация, освен параметрите на преимуществото ни, за да определим дали да сключим следващата сделка, ние добавяме допълнителни променливи към условията ни за игра, а това прави изключително трудно да определим какво работи и какво не работи. Ако не сме убедени в състоятелността на преимуществото ни, никога няма да го приложим с увереност. Колкото повече сме неуверени, толкова повече ще изпитваме страх. Куриозното е, че ще сме убедени в случайните и непостоянни резултати, без да подозираме, че непостоянният ни подход ще създаде точно това, от което се страхуваме. От друга страна, ако повярваме, че преимуществото просто е вероятност нещо да се случи спрямо друго нещо и разпределението на сделките на печеливши и губещи е случайно в рамките на проявленията на преимуществото, то защо ни е необходимо да търсим други доказателства за или против сделките?

Или ако представим нещата по друг начин: събирането на доказателства за или против следващата сделка е като чуденето при хвърлянето на монета коя от двете страни ще се падне, ако например 10 поредни пъти монетата е паднала на лицевата си страна. Колкото и логично да изглежда, че при следващото хвърляне е възможно по-скоро да падне на гърба си, то вероятността да се падне някоя от двете страни е 50/50.

Така че, независимо колко обмисляме дали да извършим или не следващата си сделка, необходим е само един трейдър в целия свят, който да развали очакването ни за печалба от нея. Въпросът е защо да се тревожим. Ако пазарът ни предоставя отговарящо на стандартите ни преимущество, то определяме риска и сключваме сделката.

5. Всеки момент на пазара е уникален

Уникално означава, че нещо не е като друго нещо, което съществува или е съществувало. Въпреки че можем правилно да разберем същността на уникалността, то съзнанието ни не може да борави добре с нея на практическо ниво. Както споменахме съзнанието ни е свикнало автоматично да асоциира (без съзнателно усещане) всичко във външната среда, което е подобно на това, което е в нас под формата на спомен, убеждение или отношение. Това обстоятелство създава вътрешно-присъщо противоречие между начина, по който обикновено мислим за света и начина, по който светът наистина съществува. Два мига във външната среда никога няма да се повторят точно, но съзнанието ни е устроено така, че да обработва информацията за настоящия момент в реалността, сякаш тя е точно същата като в даден предишен момент, който съществува само в съзнанието ни. Ако всеки момент не е подобен на предишния, то няма нещо, което да ни дава увереност, че знаем какво ще се случи. Ако опитаме да знаем какво ще стане, ние директно се опитваме да бъдем прави. Това не означава, че не можем да предскажем какво ще направи пазара и да познаем, защото определено можем, въпросът е да не опитваме, понеже, ако повярваме, че можем, определено ще опитаме да го направим отново и отново.

Резултатът ще бъде, че съзнанието ни автоматично ще започне да търси в пазарното поведение същия шаблон, същите условия или обстоятелства, които са съществували последния път, когато точно сме предсказали дадено движение. Когато го намерим, съзнанието ни автоматично ще ни накара да повярваме, че всичко е точно същото каквото е било последния път. Проблемът е, че от гледна точка на пазара няма да бъде същото. Резултатът е, че сами създаваме предпоставка за разочарованието си.

Това, което отличава добрите борсови играчи от всички останали, е, че те са тренирали съзнанието си да възприема уникалността на пазара (макар че това им е струвало доста скъпо, преди „наистина” да повярват в концепцията за уникалността). Наличното убеждение действа като противодействаща сила, която неутрализира автоматичния асоциативен механизъм. Ако наистина повярваме, че всеки момент е уникален, тогава в съзнанието ни по подразбиране няма нищо, което да бъде свързано с настоящия момент. Това убеждение действа като вътрешна сила, която дисасоциира настоящия момент на пазара от всеки друг момент, с който е запълнена психическата ни среда. Колкото по-силно е убеждението ни в уникалността на всеки момент, толкова по-малък е потенциалът ни да асоциираме. А колкото по-малко асоциираме, толкова повече сме отворили съзнанието си за това, което ще ни предложи пазарът.