По-слабият износ забавя ръста на южнокорейската икономика

Икономическият ръст на Южна Корея се е забавил през второто тримесечие на годината до 3,4% на годишна база в сравнение с 4,2% през предходното тримесечие заради по-слабия износ и производство, съобщи ВВС.

Ръстът спрямо първото тримесечие е 0,8%.

Забавянето дойде на фона на слабото търсене от ключови пазари като САЩ и Европа, породено от по-бавното икономическо възстановяване и опасенията заради дълговете.

Анализатори твърдят, че перспективите пред Южна Корея остават волатилни заради проблемите на ключови пазари.

„Ръстът на износа ще се забави, тъй като несигурните икономически перспективи пред САЩ ще ни оставят зависими от търсенето на развиващите се пазари като Китай, където търсенето отново може да бъде засегнато от евентуален спад на износа за САЩ“, заяви Райън О от Samsung Securities.

Намаляването на износа е последният от поредицата икономически проблеми, засегнали икономическия растеж на Южна Корея.

За второто тримесечие на годишна база нарастването на износа е 10,2%, докато през предходния аналогичен период то бе 16,8%.

По-силната позиция на южнокорейския вон също допринесе за настоящата ситуация, като стойността му спрямо долара нарасна с 10% през последната година.

Същевременно страната е изправена пред слабо вътрешно търсене, като съществуват опасения, че нарастващите нива на дълговете на домакинствата, достигнали над 800 трилиона вона (750 млрд. долара) може допълнително да забавят ръста.

„Големите рискове остават, защото не се очаква вътрешното търсене да покаже рязко подобрение в близко бъдеще“, заяви Парк Хи-Чан от Mirae Asset Securities. Джун Мин-Кьоо от Korea Investment & Securities добави, че дълговете на домакинствата понижават търсенето на жилища и се отразяват на строителната дейност в страната.

Забавянето в темпото на ръст идва в момента, когато четвъртата по големина азиатска икономика се опитва да овладее повишаването на цените.

Централната банка на страната през последните 8 месеца повиши основния лихвен процент 4 пъти в опит да понижи ръста на цените, като в момента той е 3,25%.

Въпреки това обаче прогнозите на банката за инфлацията останаха за нарастване от 4% през годината, което подхрани спекулациите, че през следващите месеци основният лихвен процент може да бъде увеличен отново.

Но заради забавянето на растежа се появиха опасения, че централната банка може да преразгледа монетарната си политика.

„Централната банка сега се притеснява за икономиката, която навлиза в забавен ръст, съчетан с висока инфлация, което ще направи трудно решението за бъдещите насоки на политиката й“, посочи О.