Какви са ролите на ЕЦБ и Германия в политико-икономическия пъзел в Европа?

Широка гама пазарни новини заляха Европа въпреки все още празничния за мнозина сезон. Седмицата за пазарните участници започна под знака на очакваното първо за годината заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), което до голяма степен трябваше да премине в лежерен тон предвид сравнително скорошните промени на основната лихва и засилването на инфлационния натиск през ноември.

Европейските лидери обаче бяха попарени от публикуваните във вторник данни на Евростат, които показаха, че годишният темп на инфлацията в еврозоната се е забавил до 0,8% през декември след отчетените 0,9% месец по-рано.

Същевременно през същия ден Федералната статистическа служба на Германия Destatis съобщи, че подадените в последния месец на 2013 г. молби за помощи при безработица са спаднали с 15 000 спрямо ноември. Вземайки предвид сезонните изменения, нивото на безработица пък остана близо до рекордно ниските 6,9 на сто.

Продажбите на дребно в страната през ноември също изненадаха приятно експертите, постигайки най-високия си темп на растеж от януари 2013 г. Оборотът в германските магазини се разшири с 1,5% на месечна база, като резултатът надхвърли значително прогнозите за скок от 0,5 на сто.

Добрите данни от Германия, от една страна, и незадоволителният резултат за инфлацията на континента, от друга, поставиха на дневен ред въпроса за евентуални корекции на монетарната политика на ЕЦБ. Доста експерти повдигнаха въпроса за прибягване до количествени улеснения по модела на Съединените щати, където програмата даде желаните краткосрочни резултати. Естествено, дългосрочните тенденции и там продължават да са само в сферата на гадаенето, тъй като "лесните пари" по начало имат склонността да предоставят огромни икономически, правни и политически предизвикателства.

Прибягването до наднационални инструменти, като количествените улеснения, ще облагодетелства страните, които продължават да носят теглото на тежката криза – Италия, Гърция, Испания, Кипър. От друга страна обаче видимо добре представящата се Германия, заедно с традиционните застъпници на фискалната стабилност, в това число и новият член на валутния блок Латвия, не биха били особено позитивно настроени към перспективата за евтино евро.

Германската икономика е силно експортно ориентирана, което я прави доста зависима от котирането на единната валута спрямо водещите конкурентни парични средства, и най-вече долара. Тенденцията при зелените пари през тази година е до голяма степен ясна за пазарните участници. Въпреки смяната на кормилото на Федералния резерв Джанет Йелън ще продължи курса към поетапно свиване на покупките на облигации, подет от Бен Бернанке, което вече дава тласък на дългите позиции в долари.

Поскъпването на щатските пари спрямо еврото, което ще е базирано на вътрешни корекции на монетарните стимули в САЩ, ще бъде допълнително подпомогнато при прибягване до "лесни пари" на Стария континент.

Пред европейските бюрократи съществува и възможността да коригират лихвения процент по овърнайт депозитите до отрицателна стойност, което би означавало, че банките ще трябва да плащат, за да съхраняват средства в институцията. Целта, разбира се, стимулирането на кредитиране, макар че подобни неконвенционални политики имат доста спорен характер, погледнати в дългосрочен план.

Повече за политиките, до които може да прибегне ЕЦБ и ролята на Германия в целия политико-икономически пъзел може да видите в разговора на Делян Петришки от Bulgaria On Air с Димитър Вучев от Investor.bg!