Растежът в промишлеността и сектора на услугите в еврозоната се забавя

Настроението сред компаниите от еврозоната спада през септември до най-ниското си ниво за тази година. Индексът на мениджърските покупки (PMI) спада с 0,2 пункта до 52,3 пункта, както обяви изследователската компания Markit в Лондон във вторник, сигнализирайки за забавяне на икономиката, предава Bloomberg. Икономистите очакваха показателят да не отчете промяна при 52,5 пункта.

Икономиката на валутния съюз отчете нулев растеж през второто тримесечие, след като най-големите икономики в състава му не успяха да реализират растеж, а инфлацията слезе до най-ниското си ниво от 5 години насам. В свое изявление в понеделник председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че възстановяването в еврозоната губи инерция.

„Данните говорят за продължаващо влошаване на икономиката на еврозоната“, коментира икономистът в Markit Крис Уилямсън. „Цените продължават да падат, докато компаниите се борят за потребителите, което неизбежно ще повиши опасенията, че регионът е заплашен от дефлация. Също така има тревожни сигнали, че икономическият растеж може да се забави още през третото тримесечие“, добавя той.

Днешните данни предполагат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще се разшири с 0,3% през третото тримесечие, повлечен надолу от стагнацията във Франция и бавния растеж в останалата част на региона, посочи Уилямсън. Публикувани по-рано показатели на Markit показват, че промишлеността и сектора на услугите отчитат свиване във Франция, докато ръстът в промишлеността в Германия се забавя до 15-месечно дъно.

Показателят за новите поръчки в еврозоната намалява до 51,2 пункта през септември спрямо 52,4 пункта през август. Индексът  за растежа в сектора на услугите се отдръпва до 52,8 пункта от 53,1 пункта, а този за промишлеността слиза до 50,5 пункта от 50,7 пункта.

Продажните цени на компаниите падат през септември, докато режийните разходи нарастват с най-слабия си темп от май насам, сочат още данните.

Преди няколко седмици ЕЦБ понижи основната си лихва и обяви началото на програма за покупки на обезпечени с активи ценни книжа с цел да повиши инфлацията, която се задържа под 1% от октомври 2013 г. В понеделник Драги посочи, че банката може да представи нови стимули при необходимост.

Икономическото доверие сред еврозоната беше понижено и заради рисковете за търговията с Русия на фона на кризата в Украйна. Очаква се данните на базирания в Мюнхен институт Ifo за бизнес доверието в Германия през септември да покажат в сряда спад до 16-месечно дъно.

„Опасенията около ситуацията в Украйна, играта на санкции с Русия и състоянието на икономиката на еврозоната изглежда имат голям ефект върху единната валутна зона“, казва Уилямсън. „Опасността идва от това, че усилията на ЕЦБ за стимулиране на икономиката ще се окажат недостатъчни при наличието на подобни пречки, които влошават вече ниското търсене“, посочва още той.