Мълчалива война на валутния пазар

Глобалната валутна война може да се окаже тих убиец. Поне така смята ръководителят на звеното за лихвени и валутни анализи в Bank of America Merrill Lynch Дейвид У, цитиран от Bloomberg.

Докато някои поставят под съмнение наличието на какъвто и да е конфликт, защитавайки тезата, че спадащите валутни курсове едва отразяват опитите на централните банки да стимулират крехките местни икономики, У изразява опасения.

„На пазара нараства консенсусът, че се е зародила мълчалива валутна война“, отбелязва анализаторът в бележка до своите клиенти. „Причината защо това е война, че това е игра с нулев резултат – някой печели само защото някой друг ще изгуби.“

Общоприетият възглед за подстрекателството към войната е, че като разхлабват курса на паричната политика, централните банки от Азия до Европа се надяват да обезценят своите валути, за да стимулират износа и вносните цени. Търговската конкуренция тогава отвръща, с което се създава спирала от обезценки на валути, както стана през 30-те години на ХХ век.

Тази седмица гуверньорът на Централната банка на Австралия Глен Стивънс каза, че „най-вероятно ще е нужен нисък валутен курс“, след като той неочаквано свали лихвените проценти до рекордно ниски нива.

След като до този момент повече от десетина централни банки инжектираха допълнителни стимули, валутите ще бъдат тема на разговор по време на срещата на финансовите министри и централните банкери от държавите от Г-20 следващата седмица в Истанбул. През последните две години страните от Г-20 формално се заклеха да се въздържат от таргетиране на „валутните курсове за целите на конкуренцията“.

У, който е бивш икономист на Международния валутен фонд, твърди, че войната е мълчалива, и предупреждава, че последиците от нея вече са видими на финансовите пазари по начин, който малцина могат да видят.

Измервайки колебанията на валутите, които той изчислява като разлика между максималния и минималния валутен курс за 26-седмичен период, анализаторът посочва, че курсът на долара се променя с близо 20% спрямо йената и еврото. За последните 15 години стойността му расте след фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. през 2008 г.

Втори измерител на волатилността на валутите, който се базира на промените в брутния вътрешен продукт на 20 големи икономики, отчита третата си най-висока стойност за последните две десетилетия, като е бил по-висок само по време на Азиатската криза от 1997-1998 г. и фалита на Lehman.

Според У именно това са флуктуациите, които заплашват да подкопаят глобалната икономика повече, отколкото някои смятат.

Първо, заради тях за компаниите ще бъде по-скъпо да се застраховат срещу приток на валута, с което ще бъдат изядени маржовете на печалбите на износителите. При наличието на повече волатилност компаниите могат да се насочат към вътрешните пазари, с което допълнително ще се накърни иначе слабата международна търговия. Извършването на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде по-непривлекателно, с което ще се покачи цената на капитала за тези страни, които имат дефицити по текущите си сметки.

„Една по-слаба валута може да предостави краткосрочен тласък на страните, които обезценяват своите валути“, смята У. „Въпреки това, ако всеки играе същата игра, то крайният резултат ще бъде повече и по-голяма волатилност на валутния пазар. В замяна това ще окаже своето влияние върху глобалната търговия и капиталовите потоци.“