Фед обяви, че не очаква повишение на лихвените проценти през 2019 г.

Представителите на Федералния резерв снижиха очакванията си за броя увеличения на лихвените проценти в САЩ тази година до нула и заявиха, че ще сложат край на свиването на облигационния си портфейл през септември, след като днес оставиха паричната политика без промяна.

Медианната прогноза за лихвите на централните банкери през декември бе за две повишения, което тогава изплаши инвеститорите, припомня Bloomberg. В изявлението днес, последвало двудневната среща във Вашингтон, Федералната комисия по отворените пазари повтори думите си от януари, че ще бъде „търпелива“ на фона на „глобалните икономически и финансови развития и приглушения инфлационен натиск“.

Сигналът на Фед, че ще запази лихвите без промяна през година, отразява опасенията, че икономическият растеж се забавя, по-ниските цени на енергията натежават върху инфлацията, а рисковете от чужбина помрачават перспективите. Анализатори в проучване на Bloomberg очакваха тази година да има само едно повишение на лихвите.

В отделно изявление от днес Фед заяви, че ще започне да забавя разпродажбата на облигационния си портфейл през май и ще го спре в края на септември. След това Фед вероятно ще запази размера на портфейла „сравнително постоянен за известно време“, което ще позволи на резервния баланс постепенно да се свие.

От октомври Фед ще превърне обезпечените си с ипотека ценни книжа, чийто матуритет изтича, в държавни ценни книжа с ограничение от 20 млрд. долара на месец. Матуритетите на новите държавни ценни книжа, в които ще се инвестира първоначално, като цяло ще съвпада със структурата на матуритетите на държавните облигации, които в момента са на пазара.

С решението от 10 на 0 гласа Комисията запази целевия диапазон на основния лихвен процент без промяна – от 2,25% до 2,5%.

Макар че централната банка е много близо до постигането на двете си основни цели – ниска и стабилна инфлация и пълна заетост, председателят Джером Пауъл и колегите му трябва да се преборят с рисковете от чужбина, включително забавящия се растеж в Европа и Китай и възможните вторични ефекти от излизането на Великобритания от Европейския съюз. Тези насрещни ветрове допринесоха и за острата волатилност на финансовите пазари в края на миналата година.

Икономическият растеж „се забави от стабилния си темп през четвъртото тримесечие“, каза Комисията в изявлението си. „Ръстовете при заетостта остават като цяло стабилни през последните месеци“ въпреки „слабите изменения“ при новите работни места през февруари. „Като цяло инфлацията се забавя“, макар че като се изключат храните и енергията, тя „остава около 2%“, заяви централната банка.

Банкерите снижиха и прогнозите за икономическия растеж за тази и следващата година до медианна оценка от 2,1% за 2019 г., което е с 1 пр.п. под темпа от миналата година.

Прогнозите показват, че според 11 от 17 централни банкери няма да има повишения на лихвените проценти тази година, четирима очакват едно увеличение, а двама – две. Централните банкери очакват да вдигнат лихвите още веднъж през 2020 г. до 2,6% към края на същата година и да ги запазят без промяна през 2021 г.

За сравнение, медианната прогноза от декември сочеше за основен лихвен процент от 3,1% през 2020 и 2021 г., а разходите за заеми да стигнат 2,75% в дългосрочен план. Тази дългосрочна оценка остана без промяна днес.

Фед официално прие цел за инфлацията от 2% през 2012 г. и оттогава насам ценовият ръст като цяло е по-нисък.

Централните банкери леко снижиха очакванията си за инфлацията в сравнение с последните си икономически прогнози. След инфлация от 1,8% през 2019 г. те очакват тя да стигне 2% през следващите две години.

Представителите на Фед очакват безработицата да бъде на ниво от 3,7% до края на годината, което е над предишната прогноза за 3,5%. В същото време те снижиха очакванията си за дългосрочното ниво на безработица до 4,3%, което предполага, че пазарът на труда не е толкова горещ, колкото смятаха преди.