Чехия изненада пазарите с най-голямото повишение на лихвите от 24 години

Чехия предприе най-голямото повишение на лихвите от близо четвърт век, като изненада анализаторите и се превърна в най-агресивната страна членка на ЕС в предприемането на мерки срещу ускоряването на инфлацията. След съобщението чешката крона повиши стойността си предава Bloomberg.

Централната банка повиши бенчмарковата лихва със 75 базисни пункта до 1,5% в четвъртък, надминавайки очакванията на анализатори, анкетирани от Bloomberg, за вдигане с половин пункт. Ходът беше предприет след ускоряването през август на ръста на цените на потребителските стоки с най-бързия темп от 13 години, което накара много държавни ръководители да сигнализират за по-бърз темп на повишаване на лихвите.

След съобщението кроната прибави 0,8% към стойността си до 25,314 крони за евро, най-големия ръст от шест месеца насам. Чехия

„Инфлационният натиск явно е толкова голям, че иначе консервативният борд е решил да изпрати силен сигнал до пазара и местната икономика“, коментира Марек Дримал, базиран в Лондон стратег от Societe Generale. „Сега дебатът трябва да се съсредоточи върху пиковата лихва – до какво ниво може да стигне повишението“, допълва той.

Макар че глобалният ръст на цените на енергията и на материалите може да е преходен, чешката инфлация е над определената от централната банка цел от почти три години насам, тъй като недостигът на служители тласка заплатите и потреблението нагоре.

Ръководителите на банката, отговарящи за определянето на лихвите, сигнализираха, че искат да предотвратят възможността силният ръст на цените да прерасне в искания за повишаване на заплатите. С повишаването на лихвите днес Чехия изпреварва Унгария по степен на затягане на паричната политика, след  като Унгарската централна банка беше лидер в ЕС по вдигане на лихвите от началото на годината.

За сравнение Полша остава в изчаквателна позиция, като отхвърли предложение за повишение на лихвите със 190 базисни пункта този месец.

Растящите цени на жилищата, ястията в ресторантите и услугите доминират дебатите за икономиката в страна, в която потребителите традиционно разчитат на спестяванията си вместо на поемане на дълг.

Преди парламентарните избори, планирани за следващата седмица, опозиционните партии обвиняват милиардера премиер Андрей Бабиш, че щедрата програма за стимули е била фискално безотговорна и е разпалила инфлацията.

Въпреки тези критики правителството подложи централната банка на безпрецедентен натиск да избегне повишаване на лихвите, което ще тласне нагоре разходите по обслужване на кредитите както за държавата, така и за частния бизнес. След решението в четвъртък финансовият министър Алена Шилерова определи затягането на политиката като вредно за икономиката.

„Точно сега не трябва да задушаваме икономиката, като спазваме строго доктрини от учебниците“, написа Шилерова в Twitter.

По-рано този месец Руснок парира подобни опити за намеса, като заяви, че законът забранява членовете на борда да приемат инструкции от когото и да било, когато изпълнява мандата си за опазване на стабилността на цените.