Случаят Сноудън като инструмент на "меката сила"

Случаят с Едуард Сноудън се разви от самото начало според всички канони на приключенското кино. Скромният сътрудник на Агенцията за национална сигурност реши, че повече не бива да гледа безучастно как в САЩ се нарушава правото на личен живот -  и тръгна сам на кръстоносен поход срещу Системата.

Завладяващата "хайка срещу Сноудън" обаче приключи в коридорите на летище Шереметиево, точно когато пълният с журналисти самолет отлетя за Куба, без главният герой да е на борда. Изминаха седмици оттогава и почти нищо не е станало, пише в свой анализ Наталия Демченко от Известия.

Ведомства от САЩ и от Русия вяло разменят дипломатически премъдрости; едничкият що-годе интересен поврат на този фон бе кратката пресконференция пред малцина допуснати, оставила повече въпроси от дадените отговори.

Вчерашните събития обаче може да внесат нотка на разнообразие в сюжета, замръзнал от цял месец насам.

За начало РИА Новости се позова на служители от капсулния хотел в Шереметиево, където се предполага, че е живял Сноудън през всичкото време, за да съобщи, че американецът вече не е там. После медиите цитираха говорителя на Белия дом Джей Карни.

Той заяви на редовния брифинг, че има достатъчни юридически основания Русия да екстрадира Сноудън, което сочат и аналогични прецеденти в отношенията между Москва и Вашингтон. Това изявление бе поредният намек сред многото подобни изказвания на  американски служители, че за официален Вашингтон единственото  възможно решение на "проблема Сноудън" е беглецът да бъде депортиран в родината му.

Днес се навършва една седмица от момента, в който Сноудън  депозира във Федералната миграционна служба молба да му се предостави убежище в Русия. Ако е извадил късмет,
"шереметиевският пленник" може би вече напуска транзитната зона  - в същия момент, в който четете тези редове.

Но ако предположим хипотетично, че Сноудън няма да остане в Русия, а по един или друг начин се върне в САЩ и бъде изправен пред съда, кой ще го подкрепи там?

В САЩ всъщност има такива сили, при това не толкова слаби, както някой би си помислил.

Допитванията, започнали в началото на юни и водени редовно от най-различни служби, показват, че повечето американци одобряват действията на Сноудън. Те смятат, че правителството прекалява и че като събира данни за кореспонденцията, търсенето  в мрежите и телефонните обаждания, нахлува в личния живот на своите граждани.

Сайтът WeThePeople ("Ние, народът") - официална система, чрез която американският народ изпраща петиции до своето правителство, е събрал над 130 хиляди подписа на граждани,  поискали прошка за Сноудън - с 30 хиляди повече от необходимото, за да получат официален отговор от властите. А броят на подписите в негова подкрепа расте от ден на ден.
Ако бившият служител на американски разузнавания бъде върнат в родината му, това най-малкото отново ще превърне Сноудън в звезда за медиите в САЩ, почти изгубили напоследък интерес към съдбата му.

Сноудън обаче не получава подкрепа само от "обикновени американци". В защита на беглеца програмист се изказаха известни влиятелни политици и журналисти. Сред тях се наредиха един до друг съвсем различни хора като анархосиндикалиста Ноам Чомски,  социалдемократа Корнъл Уест, сенатора републиканец Тед Круз и  съпартийците му Рон Пол и Ранд Пол, консерватори либертарианци.

В същия дух се изказаха режисьорът Майкъл Мур и колегата му Оливър Стоун (прочути с кинокритика на методите, използвани от правителството на САЩ), Андрю Наполитано - бивш върховен съдия на щата Ню Джърси, днес популярен коментатор от телевизия "Фокс  нюз", също и един от най-известните радиоводещи в Америка Глен Бек, отявлен консерватор.

Достатъчно би било да назовем само първите двама от списъка, за да посочим, че в подкрепа на Сноудън се обявяват хора с най-различни политически възгледи, без нищичко общо помежду си освен Сноудън. Ако "героят на неофициална Америка" бъде изправен на съд, те без съмнение ще могат да осигурят не само огромен обществен отзвук, но също тъй реална политическа подкрепа и масови демонстрации в негова защита.

Защо ли? Ами защото Сноудън трябва да бъде разглеждан като рожба на американската "мека сила", неин плод и феномен - та той практически се представи като защитник на правата и свободите, дълги години обявявани от САЩ за основни цели на хуманитарната  им "правозащитна" дейност в цял свят. Ето един парадокс: САЩ преследват човек, многократно заявявал, че главната му цел е да предизвика публична дискусия - какъв да е светът, в който всички живеем, и дали държавната грижа за сигурността на хората трябва да посяга на неотменимите им права и свободи.

Фактически защитата, предоставена на Сноудън, както и убежището на руска територия (ако се вземе най-после такова решение), означават да бъдат защитени ценности, свързвани  по-скоро с американската демокрация, отколкото с политиката на Русия в информационното пространство през последните години.

Така ще изгуби смисъл присмехът в ироничното сумтене по повод  конкретните държави, помолени за убежище от разочарования разузнавач. И желаещите да отправят упреци едва ли трябва да търсят вина у Сноудън, нито у ръководството на Венецуела.

И твърдението (или убеждението), че Сноудън е престъпник според американското законодателство, изобщо не противоречи на твърдението, че е станал знакова фигура - като символ, че американските политически идеали са искрени. Затова са готови да го бранят и обикновени американци, и хора с политическо или обществено влияние.

Въпросът е само дали Русия ще успее да превърне американеца в инструмент на собствената си "мека сила".

БТА