IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Година след МiCA: българският криптосектор между лицензите и рисковете

Представители на КФН и финтех асоциацията обобщиха първата година с лицензи по MiCA за криптоуслуги у нас

14:52 | 18.11.26 г.
Автор - снимка
Редактор
Снимка: pexels.com
Снимка: pexels.com

Година след края на преходния период по МiCA българският криптосектор вече има свои лицензирани играчи, но пътят до лиценза остава труден за много кандидати. Представители на Комисията за финансов надзор (КФН) и на бранша бяха единодушни, че лицензът е само началото: следват постоянни изисквания към организацията и защитата на клиентите. Това бяха основните изводи от обсъдените теми в панела, посветен на криптобизнеса, по време на Investor Finance Forum, провел се на 17 ноември в Интер Експо Център.

Пет лицензирани компании

Преходният период по МiCA приключи, а Комисията за финансов надзор е лицензирала пет български компании. Десислава Ласкова, Директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН, уточни, че петте компании включват инвестиционен посредник, който надгражда дейността си с криптоуслуги; бутикова фирма за управление на криптопортфейли за заможни клиенти; голяма компания с около 10 хил. клиенти и опит в обмена и попечителството; малко дружество, което постепенно разширява бизнеса си с криптоактиви; и нова компания с най-широк лиценз, фокусирана върху платформи за криптоактиви.

„Компаниите, които вече са разгърнали бизнес модела си, защото две от компаниите все още започват своята работа, са много специфични и те не са в много пряка конкуренция помежду си“, уточни тя. „Конкуренция за тях са и настоящите компании, които са нотифицирани да осъществяват дейност в България. На десет от тях предлагат криптоплатформи на български клиенти.“

Въпреки това според нея в България има клиенти, които биха са доверили много повече на български компании на нашия пазар.

Десислава Ласкова. Снимка: Investor Media Group Десислава Ласкова. Снимка: Investor Media Group

Заявления, откази и най-честите спънки

Досега към КФН са подадени 33 заявления за лиценз по Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Седемнадесет заявления са били отказани, а 7 производства още текат – едно във фаза на пълнота и шест във фаза по същество. Част от заявленията са оттеглени от самите заявители или оставени без разглеждане, защото липсват документи.

„Съотношението между подадени заявления и лицензирани дружества от България не се различава съществено от това в други държави в ЕС“, посочи Ласкова. КФН провежда предварителни срещи с всички кандидати, за да преценят и двете страни дали дружеството е готово.

Според Ласкова и Анна Тодорова, заместник-директор "Регулаторни режими на инвестиционната дейност - инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви" в КФН, спънките пред кандидатстващите са няколко.

Първата е програмата за дейността – документ с подробно задължително съдържание. Дружествата често пропускат раздели с аргумента, че не се отнасят за тях. „Ние нямаме право да се досещаме защо не сте го включили“, подчерта Тодорова.

Втората са пруденциалните гаранции, които се определят като една четвърт от общите разходи за предходната година или прогнозен период, но не по-малко от минималния начален капитал. Кандидатите често не включват всички разходи или не доказват покритие, например с пари в банка.

Анна Тодорова. Снимка: Investor Media Group Анна Тодорова. Снимка: Investor Media Group

Трета са лицата с квалифицирано участие: не стига добрата репутация, искат се доказателства за финансова стабилност и произход на средствата, включително банкови извлечения, което според експертите от КФН често изненадва част от кандидатите.

Четвърта са вътрешните правила, които често са общи принципи без отговорни лица, срокове и линии на докладване. Пета е оперативната устойчивост по DORA (регулаторната рамка на ЕС за дигитална устойчивост на финансовите организации, бел. ред.): „Доставчиците на услуги за криптоактиви не могат да прилагат опростената рамка“, но това е най-честата грешка. По думите на Тодорова към края на 2026 г. по-рядко се случва заявление да мине фазата на пълнота, а после да се провали по същество.

Ласкова уточни от своя страна, че „никога не отказваме, защото има 2-3 липсващи документа, а пращаме мейл и казваме какво да коригират“, като за това се дава кратък срок. За повечето заявители, на които е установен отказ, са липсвали много повече документи, добави тя.

Улеснява ли МiCA партньорствата?

„МiCA лицензът направи така, че благоприятства партньорството повече отпреди“, подчерта предимствата Божена Божилова, директор на Българската финтех асоциация. Според нея преди MiCA банките са били скептично настроени към партньорства с криптокомпаниите заради липсата на прозрачност и различните изисквания в отделните държави. „Сега има повече яснота относно тяхното управлението, капитала им, вътрешния контрол, които те преприемат“, поясни тя.

 „Трябва да се има предвид, че както банките, така и останалите финансови институции, все още са скептични и те допълнително си провеждат своята оценка на риска. Оттук е въпрос на партньорство, определени услуги и бизнес интереси, за да могат тези партньорства да продължат“, уточни Божилова.

Божена Божилова. Снимка: Investor Media Group Божена Божилова. Снимка: Investor Media Group

Рискове за бизнеса и инвеститорите

И все пак лицензът по MiCa е наистина само първата стъпка, подчерта Тодорова. След получаването му следват отчетност, вътрешен контрол, мерки срещу изпирането на пари и защита на клиентските активи. Рискът за кандидатите е да загубят време, защото не са преценили дали не им трябва повече от лиценз по МiCA.

Най-уязвими остават инвеститорите. Ласкова описа опит за измама на инвеститори, при която с обаждания, имейли и социални мрежи се създава усещане за спешност и сигурна печалба, а когато клиентът поиска да изтегли парите си, му искат нова сума като „такса към регулатор“. „Никой европейски регулатор не събира такси от инвеститори“, предупреди тя.

Тодорова добави схема с обаждане от името на лицензирано дружество и банкова сметка, която не принадлежи на компанията. Съветът е да се проверява в регистъра на КФН и всяка информация да се потвърди по втори канал. Комисията оповестява списък на сайтове без лиценз – последният включва шест – и иска от съда разпореждане за блокирането им, но докато процедурата тече, може да се появи нов сайт.

Преразглеждането на някои части на MiCА предстои, припомни Тодорова, но според нея в този силно динамичен сектор всяко нормативно решение ще бъде догонващо. И все пак по нейно мнение „по-добре да има правила, дори те да са тежки, отколкото изобщо да ги няма“.

Резултати на финтех сектора

Около 135 млн. евро са платили българските финтех компании като данъци и осигуровки за 2024 г. Това е една от новите цифри в предстоящ доклад за развитието на екосистемата, който за първи път оценява приноса на сектора, коментира Божена Божилова.

В сумата влизат данъчните разходи на компаниите, оценката за данъка върху заплатите и осигуровките за сметка на работодателите. Докладът обхваща 210 компании в 12 сегмента, като 65,5% от дружествата във финансовия анализ са с българска собственост, поясни Божилова. Водещ остава сегментът на платежните услуги и технологии с 44 компании, а заедно с дигиталното кредитиране той генерира над половината от приходите в анализа.

Значителна част от компаниите работят като технологични партньори на институции у нас и в чужбина, а вътрешният пазар има потенциал, включително при малкия и средния бизнес: през 2025 г. на човек в България се падат по 200 безналични плащания при средно 424 за ЕС.

„Иновациите ги имаме. Затова зависи от хората и бизнесите да се възползват от решенията, които вече съществуват“, каза още Божилова. Присъединяването на България към еврозоната според нея е възможност, но не единственият фактор – не по-малко важни са талантът, финансирането, доброто взаимодействие с регулатора и регулаторната среда.

Генерални партньори на Investor Finance Forum са: igold и Postbank

Основни партньори: ITF Group, ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, Shelly Group, A1 България, Сирма Груп, Amundi, Компас Инвест, Българска фондова борса

Партньори: Freedom24, Юг Маркет Фонд Мениджмънт, Българска банка за развитие, Altcoins.bg, Конкорд Асет Мениджмънт, ЦКБ Асетс Мениджмънт, MK Brokers, Virr.io, БенчМарк, IMPETUS Capital, Alaric Securities, Industrial Holding Bulgaria, М Кар София, Zenner Trading,  Инвестиционен посредник „Карол“, ПОК ,,Доверие‘‘, Adastra

С подкрепата на: Девин, хипермаркети HIT Max, gladen.bg, DiKa, MANCHINI, Angel’s Estate, Cake away, White Bite Catering

Институционални партньори: Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Българска финтех асоциация, Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), SeeNext, Българска търговско-промишлена палата, Българо-испанска търговска камара

Медийни партньори на Investor Finance Forum 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, списание Bloomberg Businessweek Bg, Dnes.bg, БанкерЪ, SEE NEWS, Money.bg, News.bg и Dir.bg.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:52 | 18.11.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Криптопазар и дигитални активи виж още

Коментари

Финанси виж още