Можем ли да контролираме информацията за нас в интернет

След приемането на нов закон в Европейския съюз, който разрешава на потребителите да изискват от компании като Google да не свързват името им с определен термин или случка, която не им харесва, много хора си казаха, че това е в противовес със свободата на словото и правото ни на информираност. Кой би имал против името му да се свързва с определено събитие? Педофил, крадец или друг престъпник на закона? Нима не заслужаваме да знаем с кой си имаме работа?

Има обаче и друга гледна точка, според която всички ние имаме правото да контролираме информацията, която излиза за нас в интернет, пише Quartz.com.

Виктор Майер-Шьонбергер е автор на книгата “Изтриване: силата на забравянето в дигиталната ера,” която накара законодателите в Европа да преосмислят политиката си по отношение на боравенето с онлайн информация. Според Шьонбергер ние оставяме миналото зад нас за добро. “Забравянето е закодирано в нас. Забравяме по-голямата част от преживяванията ни всеки ден,” казва той. “Това позволява на хората да еволюират, да учат, да се движат напред. Ако спрем да можем да забравяме, заради дигиталните устройства, които помнят всичко, значи губим най-важния елемент, който ни прави хора.”

Без забравяне не е възможно да има и прошка, подчертава Майер-Шьонбергер. Авторът на книгата казва още, че по този начин гледането напред ще е затруднено от взирането в миналото. А това не бива да се допуска, тъй като много, много хора искат цели отрязъци от миналото им да бъдат забравени, казва още авторът на книгата.

Германците искат да останат насаме

Германският адвокат Кристиан Солмеке от Кьолн, който е специалист в областта, коментира за Quartz.com, че е бил наеман от повече от 100 германци, които искат Google да изтрие определена информация, която търсачката свързва с името им. Според Солмеке европейците, и най-вече германците, имат друго отношение към личното си пространство. Не само в интернет, но и в живота като цяло.

Един от клиентите на Солмеке бил човек, който си търсел работа. Всеки път обаче, когато евентуалeн бъдещ работодател напишел името му в Google, на първо място се появявала статия, съобщаваща за това, че въпросният човек е победител в състезание по четене за деца, провело се преди 10 години. Това не е особено притеснително, тъй като електронното издание на въпросния вестник не е написало нищо неточно или невярно. Проблемът на човека е, че училището, в което е учел тогава, е било за деца, изискващи специални нужди.

Някои американци искат същото

Професорът по музика  Робърт Беърфийлд разказва какво му се е случило през януари. Той и негов приятел били на почивка в Камбоджа, където посетили комплекса от индуистки храмове Ангкор Ват. На върха на един от монументите приятелят на Беърфийлд припаднал и починал. Медицинският екип и представители на полицията се появили след повече от час, казва Беърфилд, който използвал помощта на случаен човек, за да пренесе тялото на мъртвия в подножието на храма. След няколко тежки дни на бюрокрация, идентифициране на тялото в моргата, попълване на документи и тн, травматизираният Беърфийлд се прибрал удома, за да погребе приятеля си.

Два месеца по-късно, Беърфийлд претърпял нов шок. Докато лежал в леглото в дома си в Кънектикът, той сърфирал в интернет и решил да препрочете послание, което негов познат написал по-рано по повод смъртта на неговия приятел в Камбоджа. Той написал името му в Google и попаднал на снимка на мъртвото му тяло от моргата.

Оказало се, че изображението е публикувано от местен новинарски сайт, който търсел мистичен смисъл в смъртта на човек в Ангкор Ват. Беърфийлд бил ужасен, защото преживял отново шока от случката в Камбоджа. Той започнал да пише писма, да звъни и дори да изпраща факсове на Google с молба снимката да не се свързва с името на неговия приятел. В разказа си Беърфийлд подчертава, че искането му е било не снимката да бъде свалена, а просто да не се появява всеки път, когато някой напише името на приятеля му в търсачката. От компанията му казали, че съжаляват, но нищо не могат да направят.