ЕК критикува България за бавните реформи в образованието и трудовия пазар

България изостава с постигането на целите, заложени в Националната програма за реформи. Това е един от основните изводи в доклада на Европейската комисия (ЕК) за оценката на програмата за реформи и Конвергентната програма за 2012 г., представен от представителството на ЕК в България.

От Брюксел посочват, че страната ни няма напредък при постигането на целите за заетост. Отчетено е изоставане при заложените средства за финансиране на научната и развойна дейност. В същото време не е изпълнено и обещанието за ограничаване на процента на учениците, които преждевременно напускат образователната система. Липсва напредък и по обещания ръст на завършилите висше образование.

Положителна оценка е дадена по изпълнението на целта за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност, въпреки че страната ни остава първа в ЕС по дял на гражданите, живеещи в материални лишения, се посочва в доклада.

От Брюксел предупреждават, че икономическият растеж на страната ни ще остане нисък през тази година, като безработицата ще продължи да расте.

Въпреки успеха на страната при намаляването на бюджетния дефицит, както и напредъка по изпълнението на някои от целите, заложени в програмата за реформи, Еврокомисията подчертава, че основните предизвикателства пред политиката на страната остават непроменени.

В тази връзка от Брюксел припомнят вече отправяните към България седем препоръки, които предстои да бъдат гласувани на днешното заседание на Европейския съвет. 

Според Брюксел очакваният ръст на безработицата налага преориентиране на активните политики по заетостта, отстраняване на структурните пречки за подобряването на качеството на образованието, подобряването на устойчивостта на пенсионната система, подобряване на качеството на публичните разходи, както и подобряване функционирането на енергийния пазар.

В тази връзка се дава положителна оценка по изпълнението на междинната цел на страната за определения дял на „зелената” енергия в общото енергийно производство, заложен да бъде изпълнен за периода 2009-2011 г.

Еврокомисията е доволна от бюджетните политики на българското правителство и препоръчва да продължи изпълнението на бюджетната стратегия.

Необходими са обаче по-големи усилия за подобряване на качеството на публичните разходи, особено в сферата на образованието и здравеопазването, както и да се изпълнява цялостната стратегия за спазване на данъчното законодателство, за да се увеличат данъчните приходи в хазната и да се намали „сивата” икономика.

Европейските власти настояват освен това България да продължи с пенсионната реформа, като изравни възрастта за пенсиониране на мъжете и жените и наложи по-стриктен контрол на ранното пенсиониране и инвалидните пенсии.

ЕК ни препоръчва също така да ускорим изпълнението на националната инициатива за подобряването на младежката заетост, както и да направим преглед на въведените осигурителни прагове, които обезсърчават декларирането на реалните доходи и насърчават „сивата” икономика.

Необходимо е също така страната ни да подобри ефективността на социалните плащания, така че да се намали рискът от бедност при децата и възрастните хора, се посочва в доклада.

Еврокомисията смята още, че е необходимо да се ускори и образователната реформа, като едновременно с това се модернизират учебните програми, подобри се мотивацията на преподавателите, както и достъпът до образование на населението в неравностойно положение.

Посочва се и необходимостта от укрепване на административния капацитет в посока на намаляване на бюрокрацията и разходите по публичната администрация. От ЕК отново посочват, че е необходима промяна и по администрирането на европейските средства, което да доведе до по-голямата им усвояемост.

В тази връзка експертите повтарят препоръката си за правилното прилагане на законодателството в сферата на обществените поръчки.

В доклада се посочва още, че България трябва да премахне пречките пред навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрол на цените, както и да гарантира независимостта на операторите на преносните и разпределителни мрежи и да изгради окончателно пазарна структура в енергийния сектор.