ЕС преживява огромни промени при финансирането на проекти

Ако в бъдеще някой разчита само на безвъзмездна помощ от европейския бюджет за проектите си, това ще доведе до губене на усилия и пропуснати възможности. Това предупреди Хорхе Нунес Ферер, представител на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), на провеждащата в София конференция „Последиците от дългосрочния бюджет на ЕС за периода след 2020 г. за местните и регионалните власти“.

Събитието е част от инициативите на българското европредседателство.

Ферер препоръча в следващия период след 2020 г. да се ползва най-добрата комбинация от европейско и национално финансиране. „Въпросът не е колко е бюджетът, а как се използва“, каза той и припомни, че вноските на държавите членки в европейския бюджет ще нараснат, имаме и Brexit.

„ЕС преживява огромни промени в начина, по който финансира проекти. Европейският инвестиционен фонд ще бъде все по-активен, както и националните банки за развитие, което означава, че реалните инвестиции, които са гарантирани от ЕС, ще се увеличат. Средствата, които намаляват заради Brexit, са по-малко от средствата, които се мобилизират по различни начини. 

Бюджетът е по-малък, ограниченията продължават, необходимо е да се търсят други възможности и комбинации“, каза експертът.

Той посочи, средствата по различните финансови инструменти трябва да се използват „както трябва“, да се обръща повече внимание на възвръщаемостта и да се разгледа цялостният жизнен цикъл на проектите.

В бюджета се търси опростяване, тъй като в последните 17 години бюрокрацията се увеличи 7 пъти, каза още той.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че в ЕС живее около 7% от световното население. Концентрирана е една четвърт от световната икономика и 50% от социалното благоденствие в света. „Това е велико постижение и означава, че е съюз на благоденствието, където населението на нашите държави членки, региони и градове има един от най-високите стандарти на живот в света“.

Но все още разликите в развитието на отделните региони са над 10 пъти. Същевременно сме поставени под сериозен натиск заради проблеми като Brexit, миграция, необходимост да засилим общата отбрана и сигурност, вълната от популизъм, възраждането на крайните националистически въжделения, каза Дончев.

Възражда се опасен феномен – в богати региони да се зараждат политически инициативи, които искат отделяне, изтъкна той. „Всички тези фактори правят задачата по предстоящите преговори нелека, защото с бъдещия бюджет на МФР се очаква да намерим отговор на всички тези въпроси“, заяви Дончев.

Според него гласовете, одобряващи сегашната кохезионна политика и тези, искащи реформи, не са обезателно взаимноизклюващи се. Той изрази убеденост, че без кохезионната политика „нямаше да имаме тази Европа, която имаме днес“. В края на българското председателство той смята: „въпреки че не успяхме да намерим отговор на всички въпроси, успяхме да зададем правилните въпроси“.

„ЕС е много повече от машина, която разпределя пари“, заяви Карл-Хайнц Ламберц, председател на Европейския комитет на регионите. Той изтъкна, че МФР е от ключово значение за европейския проект и въпросът не е само в цифрите.

„МФР трябва да посрещне предизвикателствата на деня – от Brexit и миграцията до изменението на климата. Войната чука на вратата на Европа, така че трябва да сме способни да се защитим“, заяви Изабел Будино, председател на работната група на комисия COTER за бюджета на ЕС.

По думите й, ако МФР съкрати обема на кохезионната политика, това ще спре социалното сближаване.

Работата по предишната МФР (2014-2020) и законодателството към нея отне 30 месеца, което забави с три години реализацията на проекти в някои страни членки, заяви Искра Михайлова, евродепутат председател на Комисията по регионално развитие.

Сега по думите й ЕП трябва да реагира в рамките на девет месеца до следващите избори. Парламентът е мобилизиран и имаме намерение още преди лятната ваканция да сме определили всички докладчици и да започнем работа по законодателните пакети, заяви Михайлова.

Председателят на НСОРБ Даниел Панов заяви, че определено има ключови промени в новият бюджет за периода 2021-2027 година в сравнение с настоящия период, а глобалните предизвикателства се свят се отразяват и на местните власти. Той обърна внимание на редукцията на бюджетите за кохезионна и Общата селскостопанска политика (ОСП).

„Тези политики имат най-голямо влияние и въздействие върху всички граждани, разходените за тях средства имат най-голям ефект и добавена европейска стойност. Те би следвало да се увеличат като дял“, каза Панов. И акцентира и на предложение на Комисията за национална вноска, която да се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмастови опаковки в размер 0,8 евро на килограм.

Министърът на регионалното развитие Николай Нанков заяви, че новият кохезионен пакет носи и позитиви, включително заради възможността за многофондови програми и засиления децентрализиран подход при управлението на програмите.

На конференцията различни участници коментираха, че за местните и регионалните органи е неприемливо ограничаването на средствата за кохезионна политика и засилването на съфинансирането ще затрудни част от общините. Местните власти са против и предложенията за драстично орязване на средствата за европейската Обща селскостопанска политика (ОСП).