Двадесет фирми основаха Българска ветроенергийна асоциация

Днес 20 фирми за вятърна енергия в България и Европа се събраха, за да основат Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), съобщиха от учредителите.

„В България отдавна липсва професионална браншова асоциация, посветена изцяло на вятърната енергия. След месеци съвместна дейност по политики касаещи възобновяемите енергийни източници, основателите на асоциацията се обединиха, за да институционализират досегашните си усилия”, каза Себастиан Ньотликс, изпълителен директор на БГВЕА.

Асоциацията ще работи за устойчивото развитие на вятърната енергия и други възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от името на всички заинтересовани страни. Асоциацията вече е публикувала своите позиции относно спорните изменения в Закона за опазване на зeмеделските земи (приложена), така както и за националния план за действие за ВЕИ за изпълнението на целите 2020 и други документи.

Сред основателите на асоциацията са водещите глобални производители на турбини Вестас и Енеркон, ГеоПауър, фирма участвала в развитието на най-големия ветроенергиен парк в България, и Енертраг, един от най-големите производители на вятърна енергия в света.

Новоизбраният Надзорен съвет на БГВЕА включва 10 от лидерите в индустрията - специалисти в сферата на правото, финансите и технологиите. Председател на Надзорния съвет е Кенет Лефковиц, ръководител на работната група за възобновяема енергия към Американската търговска камара в България и управляващ съдружник в Ню Юръп Корпорит Адвайзъри. Изпълнителният директор Себастиан Ньотликс председателства комисията по енергетика към Германо-Българската Индустриално Търговска камара и е управител на Ен-Вижън Енерджи.

"На 30 юни 2010 г. Парламентът на Република България прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Този Законопроект налага строги ограничения върху развитието на проекти за възобновяема енергия върху земеделски земи. По същество, Законопроектът забранява проектите за възобновяема енергия върху 28% от територията на страната (земи от 1-ва – 4-та категория). Противопоставянето срещу Законопроекта е широко и единодушно. Законопроектът не е необходим", заявяват от асоциацията.

"Възобновяемата енергия не застрашава земеделието, както опитът на други страни доказва от десетилетия наред. Законопроектът също така е преувеличен. Земите, върху които се забранява развитието на проекти, са над 5 000 пъти повече от действително засегнатата площ. Приемането на Законопроекта ще доведе до тежки последици за страната. Ще бъдат унищожени работни места; доходи и инвестиции ще бъдат загубени. Целите на ЕС за възобновяема енергия няма да бъдат постигнати. България ще накърни репутацията си на надеждна дестинация за инвестиции и ще бъде изправена пред правни последици", смятат от асоциацията.

Според тях един ветрогенератор се нуждае само от 2 дка земя, като всеки ветрогенератор може да донесе на фермерите / собствениците на земя няколко хиляди евро като доход от наем годишно. 

Също така проектите за възобновяема енергия спомагат за запазването на бизнеса на традиционните семейни стопанства. Проектите спомагат за опазването на традицията и наследството от индустриализираното, масово производство. Всеки 2 ветрогенератора създават по 1 ново работно място.

Законопроектът е в полза единствено на големи индустриализирани, масови производители. Той пречи на приходите на дребните земеделски производители и местни собственици на земя. Той застрашава съществуващи работни места в селското стопанство и бъдещи работни места в сектора на възобновяемата енергия, са категорични от асоциацията.