"Газпром" се страхува от потенциала на находищата на шистов газ в България и останалите европейски държави. Ако първоначалните прогнози на американската компания Chevron за българските залежи се окажат верни, Русия ще понесе сериозни загуби.
Това обяви инж. Христо Казанджиев, геолог и енергиен експерт при представянето на вредите и ползите от добива на шистов газ в страната. Учени и експерти в областта на нефтодобивната и енергийна индустрия представиха становищата си повод решението на кабинета да прeдостави на Chevron дългосрочна концесия за проучване на находището до Нови пазар.
Предварителните прогнози на нефтения гигант сочат, че е голяма вероятността залежите в страната да бъдат между 300 милиона и 1 трилион куб. м. Цените, по които България внася природен газ от Русия, са едни от най-високите, а залежите на шистов газ у нас ще допринесат за енергийната независимост на страната. Това е неизгодно за Газпром и като засегната страна компанията се опитва да насажда психоза у населението, поясни още инж. Казанджиев.
По данни на Европейския център за безопасност на енергията и суровините запасите от природен газ в държавите от Европейския съюз достигат 17,67 трилиона куб. м. Шистовите находища биха се превърнали в най-сериозното предизвикателство за Русия, тъй като ЕС би могъл кардинално да промени структурата на енергийните си суровини.
Христо Казанджиев допълни, че добивите на газ и нефт от шистовите скали (т.нар. нетрадиционни „капани“) е важно за бъдещето на страните без конвенционални находища. Шистовият газ, по думите на Казанджиев, би допринесъл и за понижаване цената на синьото гориво за крайния потребител.
Въпреки съществуващите рискове добивът на шистов газ в страната е безопасен заради геологичните особености на българската територия и разположението на отделните земни пластове, поясниха и представителите на Геологическия институт към Българската академия на науките (БАН) доц. Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова. При стриктно спазване на технологиите рискът от аварии се свежда до минимум, допълниха експертите.
Дълбочината – фактор за безопасност
Основната причина за екологичните проблеми в САЩ, причинени от добива на шистов газ, е малката дълбочина, на която се намират находищата, поясниха геолозите. Докато в Щатите тя е под 2 километра, българските залежи са изключително дълбоки, от 3 до 4 км в подземните недра.
Тази дълбочина предотвратява евентуалното замърсяване на подпочвените води, разположени над шистите, които се разбиват при добиването на газа, обясни Христо Казанджиев.
По-големият риск би представлявал метанът, който се изпуска при добива на шистов газ в атмосферата, отколкото замърсяването на водите, поясниха експертите. Според Кристалина Стойкова България може да ползва опита на други държави като Швеция и Полша, които прилагат предпазни системи срещу изтичането на метан.
Радослав Наков уточни, че работата по българските залежи е на етап проучване. Предстои оценка на икономическия потенциал плюс евентуалните корекции в цената на газа, след като започне експлоатацията на находищата. Ще се оценяват и рисковете за околната среда, като тези анализи ще се включат в обширен доклад, който ще се представи на обществеността.
Сондажите в България
Само в Северна България досега са проведени над хиляда сондажа за конвенционални газови и нефтени запаси, посочи Кристалина Стойкова. Повече от 200 от тях са на изключително голяма дълбочина (3 – 4 км). Аварии досега не са се случвали.
Стойкова допълни, че тези сондажи не се различават особено от проучванията на конвенционалните находища на нефт и газ.
Христо Казанджиев добави, че през 60-те години на миналия век е имало един инцидент в Чирен при прилагането на технологиите за добив на газ от шисти. Причината била в неспазването на технологичните процеси, коите вече са преодолени.
Геолозите подкрепиха държавата в намерението й да разработи шистите, като заявиха, че ползите от добивите са много повече от вероятните рискове за хората и за околната среда.
Мнението на еколозите
Преди да се твърди категорично, че добивът на шистов газ в България ще е безопасен за хората и околната среда, е необходимо да се изчакат резултатите от геоложките проучвания, посочи Петко Ковачев от Института за зелена политика.
Не е известно и какви ще бъдат разходите на вода и енергия за добив на единица шистов газ, допълни Ковачев. От института проучват дали в САЩ и Франция, която е забранила със закон добива на шистов газ, има подобни изчисления.
Не е доказано категорично и че включването на шистов газ в пазарния микс от енергийни суровини ще доведе до падане на цената за крайния потребител, допълни Ковачев. Това зависи от добитите количества, както и от технологията на сондиране.
Всеки добив уврежда сериозно околната среда, които за да бъдат неутрализирани, държавата прави съответните разходи, смята още Ковачев.
Единствените по-сериозни екологични последствия от добива на шистов газ са установени в САЩ, където е имало замърсяване на питейната вода в няколко американски региона. Това накара Агенцията за защита на околната среда в САЩ да преразгледа технологията за добив. В Питсбърг се стигна и до забрана за сондажи в прилежащите към града територии, след като компанията-проучвател отказа да даде информация какви химикали използва при разбиването на скалите.
Администрацията на президента Барак Обама през април т.г. взе решение да преразгледа плановете на правителството на Джордж Буш-младши за разработването на нефтовите шисти и находищата на катранени пясъци в три американски щата – Колорадо, Юта и Уайоминг.
Малко преди да бъде оповестено това решение, Университетът Корнел съобщи, че според изчисленията на учени при добива на шистов газ се отделят огромни количества метан с 20 пъти по-висока енергийна стойност от въглеродния диоксид. Изводът на учените е, че отпечатъкът на шистовия газ върху природата е много по-голям от отпечатъка при разработването на конвенционални находища.
Във Великобритания преди около месец се случиха няколко слаби земетресения в райони със сондажи за шистов газ. Работата по проучванията спря и в момента се чака становището на британското геологическо дружество.
В началото на годината Еквадор осъди Chevron за 8 милиарда долара за причинени замърсявания в амазонската джунгла при сондажи през 70-те и 80-те години на миналия век. Компанията обжалва съдебното решение и отказва подробен коментар извън обичайните лаконични съобщения.
преди 12 години Няма да България, ако не се намери някой да оближе з...ците на управляващите. Изобщо не се съмнявам каква ще е "експертната" оценка за "безопасността", която ще се направи. Защо Шеврон(или който и да е) не ходят да копат на друго място за шистов газ, при толкова доказателства за вредна за околната среда технология? Или само тук ги приемат? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ей, не спряхте да лобирате за тия килъри. Шистовия газ е НИСКОКАЛОРИЧНО МЕНТЕ !!! Много фирми са фалирали, щото добива му е със все по-малък добив след пускането на сондата. Добива е НЕРЕНТАБИЛЕН. И най-важното: наоколо става екологична ТРАГЕДИЯ !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар