Увеличават минималната заплата на 270 лв. от 1 септември

Социалните партньори отново не са постигнали споразумение за увеличението на минималната работна заплата и вдовишките пенсии на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), обясни пред Investor.bg, че и държавата, и работодателските организации, с изключение на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и синдикатите са запазили позициите си по въпроса за компенсирането на доходите на най-бедните.

Велев посочи, че Министерският съвет ще разгледа и приеме на следващото си заседание проектопостановлението за увеличаване на минималната работна заплата от 240 на 270 лева от 1 септември 2011 г., въпреки липсата на единодушие. Според него правителството търси балансирано решение между предложенията на работодателите и синдикатите.

Първите настояват възможностите за повишаване на минималното възнаграждение да се разгледат в рамките на бюджетната процедура за 2012 г. и анализ на преките и косвени ефекти от увеличението, а вторите настояват минималната работна заплата да бъде вдигната от 1 юли до 290 лева.

По думите на  председателя на АИКБ, дискусията за увеличаването на вдовишките пенсии е била изключително оживена. Предложението е добавката към пенсиите на овдовелите съпрузи да бъде увеличена до 26,5% от пенсията на починалия съпруг от 1 септември 2011 г. В момента добавката е 20%, припомни Васил Велев.

Синдикатите искат ръст за всички пенсии, за да бъдат компенсирани доходите на най-бедните. От пресцентъра на Българската стопанска камара (БСК) съобщиха, че подкрепят актуализацията на пенсиите с еднакъв ръст, съобразен с възможностите за бюджета, но отново от 2012 г.

На днешното заседание на тристранката е било обсъдено и решението на Конституционния съд да обяви за противоконституционно прехвърлянето на индивидуалните партиди от професионалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ). Васил Велев обясни, че партидите ще бъдат възстановени към фондовете. По тях отново ще започнат да постъпват средства считано от датата, от която влиза в сила решението на съда. Всички лица, подлежащи на ранно пенсиониране, ще подават заявление до осигурителния институт, с което парите от индивидуалните им партиди ще бъдат прехвърляни към НОИ и изплащани оттам.

По думите на Велев трайно решение на проблема с ранното пенсиониране все още няма, въпреки че от 2015 г. би трябвало ранните пенсии да започнат да се изплащат от пенсионните фондове. В тази връзка работна група от представители на държавата, социалните партньори, НОИ, Комисията за финансов надзор (КФН)  и Националната агенция за приходите (НАП) ще обсъди и представи предложения по режима на ранното пенсиониране след 2014 г.

Мотиви срещу вдигането на минималната заплата

Повишаването на минималното възнаграждение ще отнеме финансов ресурс от бизнеса и ще го пренасочи към разходи за заплати и осигуровки в момент, в който фирмите все още са нестабилни заради кризата. Това, от една страна, ще принуди много компании да съкращават персонал, други – да минат в „сивия“ сектор, а трети – директно да обявят фалит.

Това са основните мотиви на работодателите и икономисти срещу административното увеличение на доходите.

Бизнесът смята още, че квалифицираният персонал ще настоява за огледално повишаване и на останалите възнаграждения. Това също ще доведе до отнемане на ресурси от фирмите и до вече посочените ефекти.

Експерти коментират, че вдигането на минималната заплата вероятно ще доведе до промени и в приходната, и в разходната част на бюджета, което може да наложи актуализация. Тя обаче ще е втора поредна в рамките на две бюджетни години, което би дало лош сигнал на инвеститорите, опасяват се икономисти.

Заедно с минималното възнаграждение ще бъдат увеличени и плащанията, обвързани с него. Сред тях са добавките на майките на деца с увреждания, субсидията за политическите партии, заплатите в контролни органи, институции и комисии, възнагражденията на съпругите на военни, които са напуснали работа, за да последват съпрузите си, както и на съпругите на военни на задгранични мисии, разходите по държавните програми за субсидирана заетост, таксата за преглед при лекар, повече от 40 държавни и общински такси и други.

Алтернативите

От няколко месеца насам се заговори за минимална ставка за почасово заплащане, така че пазарът на труда да бъде по-гъвкав при извънредни обстоятелства.

Социалният министър Тотю Младенов обеща до есента да бъде регламентирана дейността на агенциите за временна заетост. Те ще подбират работници/служители, които ще работят за различни фирми, за определен период от време. Договорите ще се сключват между самата агенция и работника, като заплащането също ще се осъществява от агенцията.

Правна регламентация вече получи надомната работа. Фирмите са длъжни да осигурят на надомните си работници нормирано работно време, трудов договор, да плащат осигуровки и да осигуряват записаните в закона почивки.