Ще останат ли само големите играчи в бизнеса със скрап?

Промените в Закона за управление на отпадъците, които затягат правилата за търговия със скрап, от няколко месеца са обект на сериозни противоборства между фирмите от бранша и ръководството на екоминистерството и полицията. Различните страни имат своите аргументи "за" или "против" промените, но остава открит въпросът кога ще спрат кражбите на метал, довели до значителни загуби в основни отрасли от икономиката и предизвикали широк обществен протест.

Становището на държавата е, че трябва да се спрат безкрайните кражби на метални части от инфраструктурата (релси, кабели, улични шахти), а възраженията на преработвателите на отпадъци почиват на твърдението, че въведените промени обричат на фалит стотици фирми от сектора.

Законът беше ремонтиран през март, но въпреки това пак предстоят промени, най-вероятно през есента, съобщи вчера министърът на околната среда Нона Караджова. Изявлението й дойде след организираните масови протести на браншовиците.

Заетите в сектора са обединени в две браншови организации – Българската асоциация по рециклиране (основно големи и средни фирми) и създадената скоро от малки и средни търговци Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране.

Ще има ли окрупняване на пазара?

От гражданската инициатива твърдят, че предстоящите промени ще оставят само 5 – 6 играчи на пазара. Според представителя на организацията Петър Кичашки това ще се случи, защото:

- предвижда се физическите лица да предават безвъзмездно метални отпадъци от бита;

- това ще става на общински площадки или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете;

- междувременно площадките за изкупуване на скрап трябва да са само на места, определени с общи устройствени планове за производствени дейности, но такива имат само 30% от общините.

„Когато физическите лица започнат да оставят безвъзмездно отпадъците на общинските площадки, те ще бъдат извозвани от една фирма, с която общината е сключила договор. Точно тези фирми ще се сдобият с ресурс, който има немалка борсова цена“, твърди Кичашки. Според него така броят на играчите в сектора ще бъде редуциран, тъй като „на пръстите на едната ръка се броят фирмите, които могат да покрият целият сектор“.

„Окрупняването всъщност е в интерес на държавата, тъй като тя ще получава ресурса безвъзмездно, с оправданието, че не може да се справя с кражбите на релси“, твърди представителят на малките фирми. По негови изчисления оборотът от продажби на скрап за миналата година е около 2 млрд. лв.

„Частните площадки в промишлените зони ще работят само с юридически лица, а на пазара ще се появи нов пазарен субект – общинските площадки“, коментира още Кичашки.

Големите търговци: Малките фирми са важни за пазара

„Големите фирми в сектора не могат без малките“, каза Теменужка Костова, председател на Българската асоциация по рециклиране. Тя поясни, че нито една голяма фирма няма изградена собствена мрежа в страната за изкупуване на металите и без малкия бизнес металите няма как да стигнат до техните складове. "Тепърва да инвестираме в такива мрежи  – това не отговаря на икономическата логика", допълва Костова.

Все пак според нея е необходимо едно редуциране на броя на фирмите. „В действителност има безкрайно много площадки, които не отговарят на изискванията за защита околната среда и човешкото здраве. Не може да има такива складове в рамките на жилищните райони или до детски градини. Екоминистерството трябва да бъде подкрепено за усилията складовете за метални отпададъци да бъдат извън кварталите. Но във всяко населено място задължително трябва да се организират места за връщане на отпадъците от гражданите, затова не подкрепяме ограничаващия текст в промените, според който площадките трябва да са само в промишлени зони, определени с общи устройствени планове“, допълва председателят на асоциацията.

Кражби за милиони

Няма съмнение, че след поскъпването на цветните метали на световните борси, търговията с отпадъци стана доста доходоносен бизнеси в страната. Това предизвика засилени кражби на кабели, тръби, части от влаковете и релси, довели до огромни загуби за държавните и частни инфраструктурни компании.

Въпреки че имаше сериозни инциденти при самите кражби, това не отказа хората без доходи да се препитават с демонтирането на далекопроводната и жп мрежа. Затова и инфраструктурните дружества естествено подкрепиха рестриктивните мерки, предприети от държавата срещу посегателствата.

По повод протестите на търговците със скрап екоминистърът Нона Караджова заяви вчера, че "ако бизнесът желаеше да не се стига до тези стриктни и ограничителни мерки, можеше сам да се самоконтролира, да въведе ред. Това обаче не се случи и чашата преля“. Караджова допълни, че загубите за обществото заради кражбите са много по-големи, отколкото загубите от това, че ще се въведе ред.