Ниската квалификация на кадрите вече е проблем №1 за туризма ни

Ниската квалификация на кадрите в туризма вече е основен проблем за конкурентоспособността на туризма в България, като измества лошата инфраструктура, която доскоро беше най-голямата пречка за развитието на успешен туризъм.

Ако досега основна спънка за превръщането на туристическия отрасъл във водещ за икономиката ни беше инфраструктурата и липсата на достъп до туристическите забележителности, маршрути и дестинации, то сега липсата на високо образован персонал в сектора пречи за развитието на успешен туризъм у нас.

Около този извод се обединиха представители на туристическия бранш, експерти и преподаватели по туризъм на кръгла маса, посветена на проблемите с професионалната компетентност на човешките ресурси в туризма.

Първият основен проблем на туризма ни в момента е възприемането му като сезонен отрасъл, заяви проф. Мария Воденска, преподавател в специалност „Туризъм“ в СУ „СВ. Климент Охридски“. Работещите в сферата на туристическите услуги мислят за туризма като временно явление, разчитат на поговорката „ден година храни“ и затова не полагат никакви усилия да усъвършенстват знанията и уменията си. На второ място проф. Воденска посочи все по-засилващата се тенденция към изтичане на кадрите в чужбина заради възможността за по-успешна кариера и по-високото заплащане. Иначе българската система на обучение е на високо ниво, признава експертът. Проблемът е, че се къса връзката между теоретичната подготовка и прилагането й на практика, каза проф. Воденска. 

Тя припомни добре познатата световна практика, при която във всяко туристическо предприятие се заделя процент от приходите за усъвършенстване на квалификацията на персонала. „В България се хвърлят огромни средства за материална база – мебели, климатици, техника, но не и за обучение на персонала, който реално осъществява връзката с клиента. Крайно време е бизнесът да разбере, че туризмът е преди всичко кадри“, обобщи експертът. Тя допълни, че трябва да се акцентира върху квалификацията и развиването на уменията на място, а не задължително в учебното заведение, което е широко популярно в цял свят, но не се прилага в България.

Председателят на туристическата камара проф. Цветан Тончев акцентира върху това, че трябва да се обърне внимание на квалификацията на кадрите, които обучават персонала и на тяхната практическа подготовка. Според него един теоретик задължително трябва да е преминал през всички стъпала и на практиката, за да преподава туризъм.

Професор Васил Гъдев, който е дългогодишен директор на гимназията по туризъм в София, изказа мнение, че в основата трябва да бъде подготовката на средния кадрови потенциал. Той обърна внимание, че България сериозно изостава от страните в ЕС и като квалификация на хората, и като материална база за обучението им. Той открои като съществен проблем липсата на държавна стратегия за развитието на кадровия потенциал в туризма, който рефлектира в ежегодната липса на добре подготвен персонал по курортите ни.

Фактът, че много хора, които не са компетентни да работят в сектора, започнаха  да развиват туризъм, търсейки бърза печалба, е допълнителен недостатък, смята Цветана Маринкова от частен колеж по туризъм в София. „Туризмът не е просто разходка до Черни връх, а сложен комплекс от продукти и услуги, поднесени от висококвалифициран персонал, каза Маринкова.

Позицията, че страната ни се нуждае от постепенно надграждане на професионалното образование в туризма беше защитена и от представителя на министерството на икономиката Десислава Михалевска. Тя застъпи тезата, че средното образование трябва да дава изпълнителски кадри, а мениджърите да минават през по-ниските степени на квалификация, за да заемат ръководни длъжности. Трябва да се работи и върху прилагането на интерактивни методи на обучение на място, да се засилят гъвкавите форми на заетост в туризма, допълни Михалевска. Очакванията са новият Закон за туризма, който есента ще се гледа от Народното събрание да реши проблемите в тази посока.