Забавянето на реформата в енергетиката коства между 800 млн. лв. и 1,1 млрд. лева всяка година, се казва в доклада за състоянието на системата, изготвен от Световната банка. Документът беше представен от регионалния министър Екатерина Захариева и енергийният министър Асен Василев.
Причината за липсата на баланс е, че разходите са по-големи от приходите, а управлението в много сектори е неефективно, обясни енергийният министър. „Ето защо аз съм против безотговорното говорене за мораториум на цената на тока“, допълни още той, посочвайки, че всеки ден забавяне води до загуби в размер на 2 млн. лева.
Световната банка и Европейската комисия изготвиха одит на българската енергетика по искане на служебното правителство. Освен за огромният финансов дефицит, двете организации са категорични, че страната няма нужда от нови мощности.
В доклада на ЕК е записано, че липсва потенциал за увеличаване на потреблението в следващото десетилетие. Анализът показва, че на базата на демографската структура и огромния потенциал за повишаването на енергийната ефективност както на домовете, така и на индустрията и по-евтиното производство в съсдени страни, страната ни няма нужда от нови мощности.
От Световната банка дори посочват периода – през следващите 17 години, или до 2030 година, потреблението ще може да бъде покрито от съществуващите централи. От банката допълват, че повишаването на износа не е решение на проблема в системата, но препоръчват мерки за подкрепа, сред които са промени в таксата за пренос.
Като енергиен министър искам да мога да осигуря на населението най-евтиния ток, коментира Василев и допълни, че на дневен ред не стои забрана за строеж на нови мощности, стига те да не са субсидирани от гражданите. "Ако инвеститорите могат да им намерят пазар, нека ги изградят", допълни той.
Мерките за подобряването на ситуацията трябва да бъдат комплексни, се казва още в доклада на експертите. Те посочват като проблем още създаването на мегаструктурата Български енергиен холдинг (БЕХ). Дружеството управлява всички енергийни компании и по този начин прикрива финансовите проблеми в някои звена. Това води до липсата на прозрачност, а за дружествата под шапката на холдинга означава, че не са задължени да работят по най-ефективния начин. По тази причина една от препоръките на банката е БЕХ да бъде закрит.
Секторът за производство на възобновяемите енергийни източници е изграден без осмисляне и възможности за регулация, се казва още в доклада на Световната банка. От Европейската комисия също обръщат внимание на този сектор. Тяхната препоръка за подобрянане на състоянието е да бъдат разработени проекти за коопериране с други държави от ЕС, които не изпълняват своите задължения по директивата за производство на електричество от възобновяеми източници. От комисията обаче не посочват конкретни държави. "Информацията за това е публична и ще започнем работа да разработич такива проекти", обеща Захариева.
И Световната банка, и Европейската комисия посочват като основни проблеми за сектора и липсата на доверие, както и непрозрачността и липсата на независимост при взимането на решенията от страна на енергийния регулатор (Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – ДКЕВР). Сред препоръките на Световната банка в случая са за пълно разкриване на конфликта на интереси за всички държавни служители – депутати, експерти и служители в компаниите, като по този начин ще бъде повишено доверието на потребителите в системата.
Самият регулатор трябва да подобри експертния си потенциал, а всички държавни предприятия в сектора на енергетиката да назначават служителите си и членовете на бордовете си чрез конкурс.
Европейската комисия иска още и независим анализ на адекватността на генерираните мощности, както и извеждане от експлоатация на някои от тях, които не отговарят на европейските изисквания. Препоръката е и за бързо прилагане на Третия либерализационен пакет, който трябва да подобри конкуренцията на пазара.
Експертите от двете институции посочват като краткосрочно решение на част от проблемите разширяването на енергийните помощи – както за погасяване на сметките, така и за подобряването на енергийната ефективност, посочи Екатерина Захариева.
„Вдигайки цените, ние изоставихме най-бедните част от населението без подкрепа“, допълни от своя страна Асен Василев. Той коментира, че само 12% от „енергийно бедните“ получават помощи от държавата.
17:43 | 13.09.22 г.