Economist: Новото българско правителство с малки шансове да остане на власт

Всеки ден от почти три седмици десетки хиляди протестиращи излизат по улиците на София, Варна, Бургас и други големи български градове. Те настояват за повече прозрачност, по-малко корупция, ефективна борба с организираната престъпност и край на управлението на местните олигарси, пише в новия си брой Economist, цитирано от БТА.

Протестите се различават от предишни граждански вълнения след падането на комунизма, които бяха най-вече израз на недоволството на бедни хора от сметките за битови услуги или минималната работна заплата. Сегашните демонстрации привличат млади, образовани граждани от средната класа, които използват Facebook и Twitter и идват на протестите с детски колички и велосипеди.

Група от около 60 интелектуалци, юристи, правозащитници и журналисти се присъединиха, като публикуваха в интернет "Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава".

Тихомир Безлов от Центъра за изследване надемокрацията казва, че атмосферата му напомня за "нежната революция" в Чехословакия преди повече от 20 години.Демонстрациите започнаха в отговор на избирането на медийния магнат Делян Пеевски за ръководител на агенцията за национална сигурност. 32-годишният Пеевски е човек, чиито възгледи се менят в зависимост от това каква изгода има в момента - неговите медии имат навика да си променят тона според това кой е на власт, посочва списанието.

След като фокусът на протестите се разшири от въпроса за избирането на Пеевски към призиви за демокрация и върховенство на закона, министър-председателят Пламен Орешарски направи обратен завой. Той призна, че назначаването на Пеевски е било грешка. Впоследствие парламентът оттегли назначението. В по-нататъшен опит да успокои обществеността Орешарски въведе някои увеличения в държавните разходи и предприе мерки за намаляване на сметките за битови услуги. Това не задоволява протестиращите и те призовават за оставката на цялото правителство и за промени в изборния кодекс, които биха позволили на по-малки партии да влязат в парламента.

На изборите на 12 май само четири партии успяха да преминат 4-процентовата бариера. Протестиращите се ползват с широка подкрепа – според социологическата агенция "Алфа рисърч" над 80 процента от българите казват, че ги поддържат.

Политологът Румяна Коларова прогнозира, че протестите ще доведат до предсрочни избори - ако не през есента, то напролет, когато трябва да има избори за Европейски парламент. Въпросът е дали протестиращите ще чакат дотогава. "Протестите може да прераснат в насилие", предупреждава журналистът Явор Сидеров.

Засега полицията действа сдържано, но някои се опасяват, че тя може да бъде провокирана, изтъква още списанието. Проблемът е, че на повечето българи изглежда им е втръснало от цялата политическа класа, включително дискредитираната партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов, който подаде оставка след избухването на протести срещу бедността в началото на годината, и сегашното правителство, предвождано от социалистите.

Нови избори обаче няма да решат въпроса. Най-добрата надежда за България е технократско правителство, което да реформира съдебната система, да промени изборния кодекс, да се бори с организираната престъпност и корупцията и да сложи край на непрозрачните управленски действия, така че в политиката да бъдат привлечени млади, неопетнени и талантливи хора, коментира списанието.

Орешарски изглежда върви в обратната посока. Той бе принуден да уволни, часове след назначаването му, новия заместник-министър на вътрешните работи, за когото се твърди, че е имал връзки с организираната престъпност, и да оттегли номинирането на Калин Тихолов за член на управленския екип заради замесването на Тихолов в скандал в областта на строителството. Неотдавнашно допитване показва, че две трети от протестиращите възнамеряват да продължат ежедневните демонстрации, докато не падне правителството, отбелязва още британското издание.