Приключенията на Незнайко в българската енергетика

За разлика от конвенционалните електроцентрали, при възобновяемите такива има сериозна разлика между инсталирани мощности и реално производство. За съжаление, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) публикува данни за реалното годишно производство единствено от 2010 г., когато вятърните централи имат брутно производство от 658 ГВтч, а фотоволтаичните – 14 ГВтч. Само две години по-късно годишното им производство се увеличава до съответно 1,2 хил. ГВтч и 800 ГВтч. В същото време нетното производство на електроенергия през 2011 г. е 45,4 хил. ГВтч, от които 900 ГВтч от вятърни и фотоволтаични централи, а само година по-късно нетното производство е 42,9 хил. ГВтч, от които 2 хил. ГВтч от вятърни и фотоволтаични централи.

Накратко: страната има сравнително стабилно вътрешно търсене през последните години. В същото време инсталираните мощности се увеличават, а с тях - и нетното производство на електроенергия. Все по-голям дял от производството е свързано с преференциални цени и дългосрочни договори за приоритетно изкупуване на цялата произведена електроенергия.

Увеличеното производство на електроенергия от възобновяеми източници и непромененото вътрешно търсене означава, че конвенционалните производители са принудени да се насочат към външните пазари. Зелената енергия не е единствената, която се изкупува приоритетно. Такива още са високоефективната когенерация на топлинна и електрическа енергия и електроенергията от ТЕЦ-овете Марица Изток 1 и 3, които имат дългосрочни договори. Това допълнително влошава положението на останалите производители, включително и държавната НЕК.

Износът на електроенергия през 2011 г. достига 12,1 хил. ГВтч годишно, но това е изключението на фона на среден годишен износ от 9,3 хил. ГВтч за периода 2007-2012 г. През 2012 г. износът силно намалява на годишна база в резултат на редица причини, една от които е близо 50%-ното увеличение на таксата за пренос. Това ни връща и към картината от първите пет месеца на 2013, когато износът се свива с 30% в сравнение със същия период на предходната година.

Отчетите на ЕСО и данните на НСИ показват малка част от пъзела, който е българската енергетика. Тя се развива в обстановка, в която държавата дава преференции и поема ангажименти към едни производители и по този начин изтласква други от вътрешния пазар. В същото време налага огромни такси за преноса на електроенергия, с които да плати за грешните си сметки, а таксите от своя страна задушават износа и, меко казано, затрудняват работата на всички по веригата. Този месец се обсъжда новата методология за определяне на цените, която уж трябва да отпуши износа, но притесненията на много експерти са, че дори и това да стане, то ще е за сметка на нови дисбаланси и нови затруднения за компаниите.

Ако приключенията на Незнайко в Слънчевия град може да се каже, че имат щастлив край, то ситуацията в електроенергетиката в България изглежда повече като ужас без край. Между другото все още няма еднозначен отговор кое е по-важно за икономиката като цяло – износът на електроенергия или осигуряването на евтина електроенергия за вътрешно ползване от домакинства и предприятия.