Подкрепата за протестите намалява, сочи проучване на "Галъп"

Протестите срещу кабинета "Орешарски" вече имат повече противници, отколкото поддръжници. Това показват данните на Галъп Интернешънъл от проучването им, направено между 3-10 октомври сред 1013 души, обобщи социологът Първан Симеонов.

Според него анкетите показват, че общественото съзнание е разделено и объркано. 

В последното проучване 46 на сто от запитаните не подкрепят протестите, а 41% ги подкрепят. Абсолютно поравно са разделени хората за това дали кабинетът трябва да подаде оставка – 41 на сто смятат, че правителството трябва да си отиде, също толкова са против.

Вече четири месеца се възпроизвежда сходна картина, обясни още Първан Симеонов. Изкристализирането на картината не отменя високата обществена тревога, а протестният потенциал остава висок, посочи още той.

По думите му структурата на социално-демографски групи показва, че хората с по-високи доходи с по-добро образование в по-големите населени места са противници на правителството. Симеонов беше категоричен, че зимните месеци ще са тест за управлението.

Ако изборите бяха днес в парламента щяха да попаднат 4 формации – БСП, ГЕРБ, ДПС и Реформаторският блок.

Първа политическа сила щяха да са "червените" с подкрепа от 22,3 на сто, а втори ГЕРБ – с 19,2 на сто. Трети остават ДПС с подкрепа от 6%, Реформаторският блок също би попаднал зад банките в Народното събрание, като за тях биха гласували 5,7 на сто от избирателите.

НФСБ събира 1,5% доверие, а Атака – 1,4%. 41,2 на сто от запитаните обявяват, че няма да гласуват.

При Реформаторския блок става дума за хипотетични нива, обясни Симеонов. Той допълни, че все още има много хора, които назовават имената на отделните политически формации в него. По негови думи не може да се каже и, че „Атака“ и НФСБ ще останат извън парламента, защото двете партии често са се оказвали изненада в крайните резултати.

Новото движение на Николай Бареков в идните месеци вероятно ще се утвърждава, обясни Първан Симеонов.

По негови думи при новите формации се говори по-скоро хипотетично. Социологът все пак прогнозира, че евентуални общи действия между Бареков и ВМРО вероятно би им осигурило място в Народното събрание.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се ползва с доверието на 22,2 на сто от запитаните и с недоверието на 59,7%. Последните няколко месеца неговото доверие се запазва, макар и на по-ниски стойности от тези, които сме свикнали, обясни политологът Димитър Ганев.

Лидерът на националистите Волен Сидеров се ползва с доверието на 3,7 на сто и недоверието на 89% от хората.  Лидерът на БСП Сергей Станишев се ползва с доверието на 27,5 на сто от запитаните и недоверието на 62,9%.

Доверието в парламента е около 15 на сто, показват още данните. 30 на сто е доверието в кабинета, а двойно повече – недоверието.

Ганев обясни, че подобни са били нивата в последните месеци на кабинета „Борисов“ и първите на тройната коалиция.

Премиерът Пламен Орешарски има доверието на 32,2 на сто и недоверието на 49,6 на сто. Председателят на НС Михаил Миков има доверието на 22,7 на сто от респондентите и недоверието на 51,1 на сто.

Президентът Росен Плевнелиев събира доверие от 31,3 процента и недоверие от 47,3 на сто. С традиционно високо доверие остават и кметът на София Йорданка Фандъкова и омбудсманът Константин Пенчев.

Почти без промяна в последните месеци остават общите нива на песимизъм и оптимизъм по въпроса накъде отива страната. Около 70% на сто са негативните очаквания за посоката на страната. По думите на Симеонов тези нива са традиционно такива.

Още политически новини можете да прочетете в Dnes.bg