Строителни експерти искат да отпадне тунелът при Кресна

Междувременно Националната компания „Стратегическа инфраструктура“ обяви в началото на април търга за актуализация на прогнозата за трафика по магистрала „Струма“ и анализ разходи-ползи на трасето. Оферти могат да се подават до 22 май.

Браншовиците настояват да се допълни обществената поръчка и да се анализират и други варианти на трасето, които биха глътнали по-малко пари за строителството.

Доизграждането на магистрала „Струма“ ще се финансира с пари от новата оперативна програма „Транспорт“ за програмния период 2014-2020 г. Бюджетът на програмата, включително националното съфинансиране, се очаква да е около 1,9 млрд. евро, от които 70% ще се разделят поравно за жп и пътни проекти. Това означава, че строителството на „Струма“ ще "изсмуче" целия ресурс за пътни проекти по програмата и други приоритетни пътни участъци трябва да се изграждат с други източници на финансиране.

Проблемите, разходите и ползите от тунелното преминаване

От браншовите организации подчертават, че изграждането и експлоатацията на подобно тунелно съоръжение ще засегне сериозно околната среда. Павел Диковски, съпредседател на Сдружението на пътните инженери и консултанти и бивш директор на пътната администрация, подчерта, че трябва да се извозят и депонират 44 млн. куб. м скална маса. Отделно трябва да се изградят временни пътища до отворите на вентилационните шахти в тунела, които с цел поддръжката на съоръжението ще станат постоянни.

Инж. Иван Трифонов, преподавател в Университета за архитектура, строителство и геодезия, допълни, че тунелното строителство е 12 пъти по-скъпо в сравнение с линейното. Отделно според експертите не са пресметнати и разходите за оборудването за експлоатацията на магистралата, както и за поддръжката. За да се управлява едно такова тунелно съоръжение е необходимо да имаме система за управление на магистралите, както и да се мисли за пътната и пожарната безопасност и рисковете при аварии, посочват експертите.

Същевременно районът на Кресненското дефиле е част от територия с изключително висок сеизмичен риск. Оттам има риск от разрушителни последици за планираното тунелно съоръжение при евентуално земетресение от по-висока степен.

Високите разходи за поддръжка, освен евентуалното оскъпяване на строителството, са друг проблем. Според експертите поддръжката на тунела ще струва на бюджета сума, която би била почти колкото парите за поддръжка на цялата пътна мрежа. Очаква се разходите само за осветление да са над 21 млн. лева годишно, а според браншовиците за цялостна поддръжка ще са необходими над 50 млн. лева годишно.

Трафикът по магистралата е другата въпросителна за рентабилността на проекта. По думите на Тодор Тодоров, за да бъде оправдан времевият и финансов ресурс за изграждането и експлоатацията на подобно съоръжение, се изисква трафик от около 40 хил. автомобила на денонощие средногодишно. По най-оптимистичните прогнози за трафика по направлението не се очакват такива нива на движението до 2050 г., подчерта Тодоров, като допълни, че Еврокомисията препоръчва превозите на разстояние над 300 км да се осъществяват чрез жп транспорт.