Вариантите пред КТБ

За бъдещето на Корпоративна търговска банка (КТБ) има много варианти, които могат да се използват и изобщо да не се стига до изплащането на средства от Фонда за гарантиране на влоговете. Както е известно, финансовата институция беше поставена под специален надзор от страна на Българска народна банка на 20 юни, като тогава бе поет категоричен ангажимент, че КТБ ще отвори врати за работа с клиенти на 21 юли.

Днес обаче КТБ не отвори врати, а по време на месеца, който изтече, около банката се появиха повече въпроси, отколкото отговори.

Първоначално от БНБ обявиха, че настоящите акционери няма да бъдат търсени за евентуално попълване на капитал във финансовата институция, но през последните дни все по-активно се говори, че един от големите акционери – инвестиционният фонд от Оман, има желание да бъде част от плана за бъдещето на КТБ.

Подобни индикации се дават и от все още мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който говори от чужбина и основно през медиите.

И така – какви са вариантите пред КТБ?

Към момента КТБ остава под специален надзор, който по закон може да продължи и до шест месеца – или до малко след средата на декември. Това време би трябвало да е достатъчно, за да стане ясно какво може да се направи, за да бъде оздравена банката – ако проверките покажат, че финансовата институция може да покрива изискванията за функциониране на всяка една банка.

Едно обаче е сигурно – за момента дискусията има ли достатъчно пари във Фонда за гарантиране на влоговете, е напълно излишна. Причината е много проста – Фондът влиза в действие едва тогава, когато дадена банка бъде лишена от лиценза си да осъществява банкова дейност. А дотогава съществуват доста варианти.

Набавяне на капитал от настоящите акционери или други инвеститори. Това е стандартен подход, който се прилага масово в банковия сектор. В по-лека форма пример за това са дори препоръките на БНБ към някои банки, на които през последните години бе разпоредено да набавят капитал.

За да се премине към този вариант, със сигурност е нужно да се знае ясно какъв точно е недостигът на капитал в КТБ.

Съвсем реален вариант, за който никой не говори към момента, е провеждане на процедура по увеличение на капитала през фондовата борса. За целта трябва да се говори и с миноритарните акционери.

Пример в това отношение е Ирландия, където за капитализиране на проблемните банки беше мобилизиран огромен частен ресурс и е било прибегнато до увеличение на капитала под номинал. Това привлече много инвеститори и хедж фондове, включително фондовете на именития мениджър Уилбър Рос.

Намеса на държавата. Това може да стане или по плана, който беше предложен първоначално от БНБ за влизане на Фонда за гарантиране на влоговете и Българска банка за развитие като акционери в КТБ. Подобни примери на ангажиране на публичен ресурс видяхме на няколко пъти през последните години в еврозоната. Най-емблематичният пример е Ирландия, където държавата стана основен акционер във водещите банки, а впоследствие се прибягна към приватизация и възстановяване на вложените средства.

Подобна схема бе използвана и при банковите гиганти в САЩ, които в разгара на кризата получиха капитали срещу привилегировани акции, които донесоха на държавата значителна възвращаемост.

В подобна схема държавните институции дават гаранция върху влогове, но се превръщат в привилегирован кредитор. Това означава, че държавата, тоест данъкоплатците, първи ще получат вложенията си от продажбата на активи на банката – включително и на акции.

Какъвто и подход да се избере, той ще има цена. А колкото повече се спекулира по отношение на качеството на кредитите на КТБ и се говори за безизходица, толкова по-висока ще бъде тя.

Темата за КТБ може да следите тук

Свързани компании: