КНСБ настоява за мораториум върху емитиране на нов дълг "във времето на безвластие" и докато не бъде намерен консенсус за новите енергийни мощности и големите проекти в сектора на енергетиката. Това обяви президентът на синдикалната организация Пламен Димитров при откриването на конференцията "Възраждане на индустрията в България - Анализ на сектор Енергетика".
Димитров допълни, че решенията за изграждането на нови енергийни мощности трябва да бъдат взимани в Народното събрание при максимална прозрачност, а не в затворени групи и по неясен начин, особено за проектите, които се финансират с публични средства.
Според него може да се търси и начин за формиране на държавен дълг и за задълженията на Националната електрическа компания, които не могат да бъдат компенсирани с цената на тока. Това обаче ще трябва да стане със съгласието на всички политически сили.
Припомняме, че преди месец Държавната комисия за енергийно и водно регулиране посочи, че държавната компания има над 1 млрд. лева дългове, свързани с инвестициите за АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Това са инвестиционни разходи и не са част от дейностите на НЕК като обществен доставчик. По тази причина и не могат да бъдат компенсирани с ценовите решения.
Лидерът на КНСБ препоръча следващият парламент да приеме енергийна стратегия, в която да бъде намерен балансът на подсекторите - производството на енергия от въглища, възобновяеми енергийни източници, ядрена енергетика и т.н. Тази стратегия трябва да бъде приета с консенсус между политиците и да отговори на въпросите какви мощности и кога да бъдат изграждани на територията на България.
Димитров посочи, че трябва да се върви към прогнозируемост на цената на тока и "тя да бъде такава, каквато е". Синдикалният лидер призна, че при това положение ще бъдат засегнати социално слабите българи и призова да се дефинира понятието "енергийна бедност".
"Реиндустриализацията стъпва на стабилна енергетика, прогнозируеми цени и инвестиции в човешкия капитал", допълни още Пламен Димитров.
За 13 месеца на власт кабинетът "Орешарски" не можа да работи в среда на консенсус, коментира от своя страна зам.-министърът на икономиката Иван Айолов. Той допълни, че разговорите за предоговарянето на дългосрочните договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3, както и с производителите на зелена енергия, вървят много трудно. Пред журналисти той обясни, че до понеделник очаква нова среща с представители на централите, за да бъде подписан меморандум, изгоден за българската страна.
Айолов препоръча още да бъде подобрена кадровата политика в сектора, но основното е консенсус и воля да бъдат направени реформите в сферата. Зам.-министърът допълни, че още през април е била изготвена енергийна стратегия, която обаче така и не е била публично оповестена. Той допълни, че се надява следващите управляващи да използват текстовете.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Как Европа може да поеме водеща роля в борбата срещу руската дезинформация?
Любимото коледно лакомство издава какви сте
Как Иран и Русия могат да заобиколят блокадата на Тръмп през Армения?
20-годишна забрана за ново строителство на Санторини и Миконос