Представянето на актуализацията на бюджета ще бъде отложено за сряда

Национално представените работодателски и синдикални организации ще получат поисканата от тях отсрочка, за да помислят върху позициите си по предложения проект за актуализация на държавния бюджет, който да обсъдят на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това стана ясно от думите на вицепремиера и социален министър Йордан Христосков по БНТ.

Той допълни, че вероятно няма да се проведе насроченото за днес заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както беше предвидено. „Стана ясно, че бизнесът и синдикатите искат време за подготовка”, каза той и определи това искане като разумно. По думите му с отлагането на заседанието се цели да се постигне съгласие по предложената актуализация.

Припомняме, че в петък работодателските и синдикалните организации заявиха в открито писмо до Христосков, че досега не са получили документите по дневния ред – а именно актуализацията на бюджетите на държавата и на здравната каса за тази година. 

Промените, които ще бъдат предложени от служебното правителство, предвиждат натрупването на държавен дълг до 4,5 млрд. лева. Според кабинета актуализацията се налага заради неизпълнението на приходите, заложени в сегашния вариант на бюджета.

Темата за минималните осигурителни доходи обаче няма да бъде предмет на обсъждане в тристранния съвет, както настояваха от бизнеса, заяви в понеделник вицепремиерът.

Христосков отново обясни мотивите си, с които е упражнил правото административно да наложи увеличение на праговете за секторите без постигнато споразумение. Тази стъпка, според него, не е била предприемана от министрите в последните години заради кризата. Ако не се увеличат праговете в дейности, където това не е ставало от няколко години, това означава отказ от социален диалог и порочна политика, защото праговете биха останали ниски за доста дейности, сближават заплатите на високо и нискоквалифицираните, смята министърът. 

Постигнато е споразумение в над половината от отраслите, добави още социалният министър. Около 180 хиляди души ще имат повишение на прага с 4,2 на сто, което представлява около 70 млн. лева допълнително, изчисли Христосков. Той определи сумата като скромна на фона на всички останали разходи за труд.

Христосков заяви още, че трудът е силно подценен у нас, а в същото време конкурентната способност на бизнеса да повиши разходите за труд е по-благоприятна от тази в други европейски страни. Министърът не очаква заради увеличението на осигурителните доходи да се стигне до сътресения в икономиката и на пазара на труда, нито до съкращаване на работни места.

Социалният министър потвърди, че в Консултативния съвет към МТСП се обсъжда вариант за повишаване на осигуровките за пенсии и за безработица като един от източниците за намаляване на дефицита в общественото осигуряване. Разбира се, по-добрата събираемост на осигуровките също остава такъв източник, каза той. 

По темата за ограничаване на ранното пенсиониране за военни и полицаи (препоръка на ЕК)  Христосков заяви, че защитава подобна стъпка. Мотивът на Христосков е, че сега се пенсионират млади хора и се разхищават знания и енергия за млади пенсионери, които иначе биха били много полезни на системата. 

От стенограмата на последното правителствено заседание стана ясно, че кабинетът е приел мерки в отговор на препоръките на Европейската комисия да се въведе минимална възраст за пенсиониране на всички български граждани, в това число и на работещите в специалните ведомства.

В неделя синдикатът на МВР поиска оставка на социалния министър Йордан Христосков заради "опитите за ограничаване на социални права". Синдикалистите заплашиха и с протести. 

Христосков посочи още, че Министерството на труда се нуждае от актуализация на бюджета, тъй като са  поети ангажименти, без да са осигурени средствата за тях. И даде пример със започналата програма „Сигурност”, по която в средата на октомври вече няма да има възможност за изплащане на заплати. Ситуацията при „Гаранция за младежта” е подобна, коментира още вицепремиерът.