Бизнес и синдикални организации излязоха с редица препоръки към правителството

България да започне ускорена подготовка и внасяне на официално заявление за влизане на страната ни в Европейския банков съюз до 2016 г. Това е една от насоките за реформи, която правителството трябва да започне да изпълнява за гарантирането на икономическия напредък на страната ни, смятат работодатели и синдикати.

Искането е поставено пред политиците в обръщение от името на Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палта и двете синдикални организации КТ „Подкрепа“ и КНСБ.

Освен заявлението за участие в Европейския банков съюз България трябва да покрие и критериите за механизма ERM II от 2016 г. Така ще бъде възможно страната ни да влезе в Еврозоната след 2018 г. при запазване на обменния курс, съгласно ангажиментите от Договора за присъединяване на България към ЕС, става ясно от обръщението на бизнеса и синдикатите към политиците.

Организациите са описали и няколко стъпки, върху които трябва да стъпи българската икономиката, за да има растеж в следващите години. За страната ни е важно да има ефективност и пълна прозрачност при разходването на публични средства. Това означава и поддържане на бюджетен дефицит не по-голям от 3% от БВП. Нужно е да се подобри и ефикасността при използването на публичните разходи. От 2016 г. Трябва да има децентрализация на публичните финанси и повишаване на финансова самостоятелност на общините, настояват от бизнеса и синдикатите.

Според тях намаляването на публичните разходи може да стане чрез въвеждане на електронно правителство, което може да се случи до март 2015 г.

Приходите от данъци и осигуровки може да се повишат чрез въвеждане на система от ефективни стимули за задължените лица, както и чрез регистър на фирмите — длъжници, с влезли в сила постановления за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство.

Управлението на средствата от ЕС може да се подобри чрез въвеждане на блокиращо малцинство на социалните партньори в Комитетите за наблюдение на оперативните програми по отношение на ключови решения. Нужно е да има и квота за усвояване от страна на частните бенефициенти за всяка оперативна програма, която да не може да бъде нарушавана.

Трябва да има и бързо производство за обжалване пред Административния съд на актове, с които бенефициентите биват санкционирани за грешки на държавната администрация.

Организациите искат и да се увеличи размерът на допустимия аванс за частните бенефициенти с оглед недопускане на дискриминирането им спрямо публичните бенефициенти. В също време трябва и коректно администриране на регистъра за държавни помощи, с отразяване на верифицирани разходи в реално време, а не само на сертифицираните такива.

Трябва да се увеличи и делът на средствата от Европейския социален фонд в общия размер на средствата от фондовете на ЕС. Това се прави с оглед на големия положителен ефект, които финансираните от него операции имат за насърчаване на растежа и заетостта.

Нужни са и промени в банковото законодателство, гарантиращи стабилност на банковата система и възможности за ефективен контрол от страна на БНБ.