Б. Петров: България да кандидатства едновременно за банковия съюз и еврозоната

Решенията за влизането на България в чакалнята на еврозоната - ERM 2 и в Единния банков съюз трябва да бъдат взети едновременно и да се кандидатства наведнъж. Такава позиция изрази финансовият анализатор Борис Петров пред телевизия Bulgaria On Air.

Според него България е напълно готова за предприсъединителния механизъм за единната европейска валута. Изключение е свръхдефицитът, който показа страната ни в края на 2014 година. Той обаче е породен от кризата в КТБ, затова страната има шанс и може да поиска съответното решение от Съвета на финансовите министри.

В основата си това ще е политическо решение, изключително важно за България, доколкото членството в паричния съюз заздравява връзката на страната с ядрото на ЕС, аргументира се анализаторът.

Той посочи за пример Литва, която на 1 януари 2015 г. се присъедини към еврозоната и така стана 19-ата държава, използваща еврото за основна валута. Латвия направи това през 2014 г., а Естония - през 2011 г. Това е отговорът на Прибалтийските държави след политическия натиск от Русия за дезинтеграция на региона, смята Борис Петров.

Той прогнозира, че е възможно Русия скоро да остане на санитарния минимум за валутните си резерви, след като за второто полугодие на 2014 г. има спад на валутните резерви на страната с 20%. Финансистът посочи, че страната има структурни проблеми, тъй като цените на енергията са ниски и се субсидират от страните, където се изнася енергия. Това създава сериозни дисбаланси.

По повод дискусията в Гърция дали страната да излезе от еврозоната Борис Петров заяви, че страната не може да го позволи. „Ако това стане, гръцките банки ще загубят подкрепата на ЕЦБ, която в момента достига около 40 млрд. евро. Това ще означава, че банките веднага ще трябва да издължат тези ресурси. В крайна сметка в страната ще се разрази грандиозна банкова и валутна криза“, прогнозира финансистът.

Ако се въведе нова валутна единица, никой няма да има доверие в нея, ще се търси еврото и ще последва хиперинфлация, допълни той.

Борис Петров призна, че задлъжнялостта на страната е изключително висока и дългът трудно се обслужва. Имало обаче положителни знаци за стабилизиране на икономиката, които показват, че реформите започват да се изплащат.

По повод заявките на Алексис Ципрас, лидер на гръцката лява партия СИРИЗА, който обещава на избирателите опрощаване на гръцкия дълг, финансистът коментира, че това е един рисков пазарлък, много далеч от психологията на западните политици. Има морален риск в тази позиция, тъй като и други европейски държави са задлъжнели - например Италия, даде пример той. Според него няма как  германският канцлер Ангела Меркел и финансистът й Шойбле да се съгласят.

Вижте още видео материали в сайта на Bulgaria On Air