Експерт вижда несправедливост в разделянето на медицинските пакети

Има елемент на несправедливост в разделянето на медицинските пакети на базов и допълнителен. Това каза д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, в ефира на телевизия Bulgaria On Air.

Той посочи, че не очаква големи последици от заложеното в Закона за здравното осигуряване разделяне на медицинските пакети на две части, но за него проблемът е в очертаващия се елемент на несправедливост.

Кацаров обясни, че ако двама души са здравно осигурени, но на единия заболяването влиза в оновния пакет, той ще бъде излекуван веднага, а другият, чието заболяване е в допълнителния пакет, ще трябва да чака. Така ще се получи, че единият регламентирано няма да си доплаща за лечението, а другият регламентирано ще доплаща, ако иска да избегне листата на чакащите, стана ясно от думите на Кацаров. Той видя в това проблем, който законодателят трябва внимателно да изглади, преди да се приеме.

Проблемът с това, че държавата осигурява за здраве голям кръг хора, като в същото време плаща половината вноска, е от години, каза още експертът. Става въпрос за над 4 милиона души, или доста повече от половината от населението. Той коментира, че ако се увеличи с още една група хората, които държавата осигурява, това не значи, че ще постъпят повече пари. Той предложи да се извади една от сега съществуващите групи, които държавата осигурява – например прокурори, следователи, държавни служители от системата на отбраната. „Мисля, че те получават достатъчно добри възнаграждения, така че сами да си плащат здравните вноски, както всички останали”, каза експертът. 

С приетия вчера на първо четене от парламента Закон за здравното осгуряване здравният министър пое ангажимента държавата да поеме здравните осигуровки на още една група хора - социално слабите, и да се увеличава постепенно прагът, върху който държавата осигурява за здраве някои групи хора, за които има ангажимент – деца, ученици, пенсионери и др.

Според Стойчо Кацаров бюджетът на НЗОК трябва да се извади от общия държавен бюджет и тогава разговорът за това колко пари се събират от здравни вноски и как да бъдат похарчени ще има смисъл. Експертът поясни, че сега бюджетът на Здравната каса е част от общия бюджет на държавата и законът за публичните финанси забранява той да бъде променян.

По думите му да се събират повече пари от вноски в НЗОК до някаква степен е безсмислено, защото дори да се съберат, те няма да могат да бъдат похарчени, защото законът за публичните финанси го забранява. „Ако искаме генерално решение на въпроса с публичния ресурс на Касата, трябва да се тръгне не от здравните вноски, а от закона за публичните финанси”, каза експертът.

Д-р Кацаров изрази надежда до второ четене на закона да се развие една от „добрите идеи” в него, а именно оценката на болниците да се обвърже с удовлетвореността на пациента. Това е хубава идея, за да се види обратната връзка – дали хората са доволни или не, посочи той.

По повод на заявеното от здравния министър вчера, че до края на месеца ще бъде готов проектозакон за националната здравна карта, Кацаров каза, че това е ”глупава и погрешна идея”. Според него така се изкривява не философията на здравеопазването, а житейската философия, защото държавата не може да каже къде какви лечебни заведения ще има. Според Кацаров това е нещо, което се определя от пазара и пациентът, а не чиновникът, трябва да го определи. Нормалното е потребителят, този, който плаща услугата, той да избира, не може да се отнема правото му да избира къде трябва да има болници, смята Кацаров.

Една от причините за големите разходи на болниците е това, че лекуват пациенти, които могат да бъдат излекувани и без да влизат в болница, коментира още той. В момента извънболничната помощ не си върши работата и проблемът е за пациента, защото за него излиза по-скъпо в доболничната помощ.

По думите му още тази година е можело държавата да премахне общо поне 70-80 от всички 300 клинични пътеки и да се посочи, че тези заболявания могат да се лекуват в извънболничната помощ. В момента насила хората с общи заболявания провеждат болнично лечение, от което никой не печели, каза Кацаров.