Министри и бизнес в търсене на мерки за подкрепа за икономиката

Редица мерки в подкрепа на българската икономика обсъждат министри и работодатели в рамките на бизнес форум в София.

На дискусията представители на бизнеса се оплакаха, че цените на природния газ и на електроенергията за бизнеса са по-високи в България в сравнение с други страни от ЕС.

„Трябва да направим така, че да имаме повече инвеститори и да спре износът на капитали от България. Кога бизнесът ще разбере защо индустрията консумира най-високи цени на газа и електроенергията в сравнение с други европейски държави?“, попита изпълнителният директор на „Асарел Медет“ Лъчезар Цоцорков.

Той поиска правителството да приеме стратегията за развитието на суровинната индустрия, подготвена при първия кабинет на Борисов. Премиерът Бойко Борисов обеща документът да бъде придвижен и допълни, че вече няма посредници при търговията със синьо гориво.

Премиерът препоръча бързи законодателни промени, свързани с отпадането на такса „задължение към обществото“ за индустриалните потребители на електроенергия.

За родното производство е важна борбата с контрабандата, каза още Борисов и припомни, че по въпроса периодично се събират експерти от Министерството на финансите (МФ), Националната агенция за приходите (НАП), митниците и ДАНС. Виждат се веднага резултати като приходи в бюджета, каза Борисов.

„Някои се надяват, че няма да устискаме, но мога да ви убедя, че това веднъж касае бюджета и е важно, после касае вас, защото е най-добрата защита на българското производство – месо, зеленчуци и др.“, обясни той.

Енергийният министър Теменужка Петкова коментира, че основната причина за високата цена на газа е зависимостта от един източник. Затова правителството работи усилено и се търси диверсификация освен на маршрутите, и на източниците на газ. Петкова припомни, че се работи по междусистемните газови връзки, които по нейна оценка били игнорирани в миналото.

Интерконекторите по думите й ще се отразят на цената на газа, а приоритет била връзката с Гърция, откъдето ще бъде доставяно синьо гориво от Азербайджан, като целта е това да стане през 2018 г. и евентуално да се отрази на цената, каза тя.

Според Антон Петров, регионален мениджър на „Виохалко“ за България, след като през 2013 г. е облекчен износът на ток, сега конкурентите извън България получават енергия с около 20% по-ниска цена.

Теменужка Петкова отговори, че решението е на предишното правителство, за да се стимулира износът. Тя потвърди, че осигуряваме по-добра цена на тока за съседните страни. Петкова каза, че проблемът трябва да се реши и с въпроса се е заела работна група, която бързо трябва да анализира надбавката и този недостатък да бъде елиминиран.

Борисов също коментира темата, като отбеляза: „Търговците на ток имат изгода от това. Не разбирам защо трябва да правите работни групи. Както се казва - три пъти го режа, то късо и късо. Как ще купиш нещо скъпо, ще го продаваш евтино и няма да генерираш милиарди загуби“, попита той по повод загубите на НЕК.

Премиерът разясни, че при сегашната схема за износ на електроенергия „петима търговци на ток генерират печалби с един работник, който пише фактури“.

„Днес се събери с Лукарски и го решете в полза на бизнеса“, поръча той на Петкова.

Икономическият министър Божидар Лукарски коментира: „Ние сме готови, внасяме го в енергийна комисия“.

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев посочи, че износът на електроенергия е износ на суровина, а не продукт с висока добавена стойност. По думите му големи предприятия с хиляди работещи остават неконкурентноспособни. Токът на пазарни нива трябва да остане в България, но добавките за задължение към обществото правят продукцията неконкурентна, каза той.

На въпрос от страна на бизнеса финансовият министър Владислав Горанов се обяви категорично против намаляването на ДДС за храните. Той обясни, че диференцираният данък ще се администрира трудно и заяви, че държавна политика трябва да се прави през разхода, а не през прихода на бюджета. 20-процентната ставка може да бъде увеличена или намалена, но не и да бъде диференцирана, допълни той.

На въпрос за схемата за подпомагане на земеделците чрез намалена ставка за гориво Горанов обеща в непродължителен срок, преди да е изтекла нотификацията, „да имаме механизма, който да намери вярното сечение“.

Миролюб Столарски като представител на превозвачите постави въпрос за разрешителните за Турция. Транспортният министър Ивайло Московски отговори, че се обмисля вариант за пълна либерализация на режима за разрешителните с Турция, а другият вариант е да преговаряме за завишаване на квотата. Междувременно сме поискали изтегляне на разрешителните за второто полугодие, които да се ползват сега.

„Разбираме голямата дейност на правителството по еврофондовете, но политиците трябва да се обединят и да спрат да се плюят едни други в Брюксел“, обърна се президентът на „Главболгарстрой“ Симеон Пешов към министрите. Той поиска да бъдат облекчени процедурите по промяна на предназначението на земята.

Той запита Горанов има ли възможност за кредити с по-нисък лихвен процент през Насърчителна банка (Българска банка за развитие, ББР – бел. ред) за иновационна дейност. Горанов отговори: „Чукате на отворена врата“. Днес се очаква ББР да вземе решение и да се определи ресурс за подобни инициативи.

Тъй като Пешов поиска реставриране на базиликата в Плиска, Горанов заяви, че това може да стане до края на 2016 г.

На въпрос за дуалното обучение икономическият министър Божидар Лукарски заяви, че по въпроса се работи на парче. Законът трябва да се промени, за да стане възможно още от средното образование учениците да се насочват към определена специалност, обясни той и заяви, че трудно промяната ще е факт до есента.

Горанов коментира още, че в България никога не е имало реформа на висшето образование.