Твърде много бюрокрация в закона за обществените поръчки вижда експерт

В сегашния закон за обществените поръчки има прекалено много бумащина и бюрокрация, която пречи на прозрачното провеждане на търговете, смятат експерти в бранша.

„Българският възложител си доставя канцеларски материали така, все едно строи трансгранична магистрала”, коментира пред БНР главният секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки Ивайло Стоянов.

Той посочи, че в случая с канцеларските материали например доставчиците се избират след процедура, траеща 3-4 месеца. През това време се натоварва бизнесът с излишна бумащина, изборните комисии с процедури, а доставката след това се изпълнява в рамките на 1-2 дни.

По тази причина от Сдружението отбелязват, че „има добри моменти” в законовите промени в сферата на обществените поръчки. Сред тях са единните образци на европейска оферта, които спестяват на участниците многото бумащина.

Тези образци са част от гаранциите, че търговете ще се провеждат по прозрачен начин и поръчките няма да бъдат печелени от определени фирми, смята Стоянов. Той посочи, че от Сдружението са предложили още и производителите да публикуват годишни планове за обществените поръчки, които смятат да проведат.

По този начин от ще бъде улеснен бизнесът, защото ще има предвидимост какво ще възлага производителят, ще се прекрати практиката в последния момент да се обяви търг и ще се подобри конкуренцията, убеден е Стоянов.

Той обаче обясни, че има и някои слабости в предложените текстове и една от тях е липсата на дефиниране на елемента „същественост” при промяна на договорите за обществени поръчки и при дефиниране на т.нар. „непредвидени обстоятелства”, които са в основата на промяната на договорите. Експертът посочи, че българските правила са едни от най-рестриктивните по отношение на промени в договорите за обществените поръчки.

От гилдията са предложили още и да се включват независими от възложителя сертифицирани външни експерти, които да участват в комисията, която взема решение за възлагане на обществената поръчка. Подобни практики има във Франция и Унгария, където тези експерти са финансово независими, тъй като тяхното заплащане се поема от държавата, а не от възложителите.

Тези експерти трябва да получат държавна сертификация на експертизата си по обществени поръчки, допълни още Стоянов.

Прозрачност и спазването на изискванията на закона ще гарантира и функционалната независимост на звената по обществените поръчки, смятат още в Сдружението.

Един от сочените и от ЕК проблеми на българските търгове остава и в новия закон, коментира Стоянов. Става въпрос за критерия „най-ниска цена” при вземането на решение за възлагане на поръчката. Затова от Сдружението призовават в закона напълно да бъдат транспонирани текстовете на европейските директиви, които предвиждат оценка на качествените елементи на офертата, а не непременно най-ниската цена.