Ниски заплати и липса на работа са причина за ръста на неактивната работна сила

Загубата на работни места и ниските заплати са сред основните причини за високия брой на хората у нас, които са в графата „неактивна работна сила“, тоест могат да работят, но не търсят работа по различни причини. Около тази теза се обединиха заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков и финансовият експерт Мика Зайкова пред БНТ.

Коментарът им беше по повод данните на европейската статистическа служба Евростат отпреди дни, че България е в топ три на Европейския съюз по дял на хората, които могат да работят, но не търсят работа.

Според Евростат делът на неактивната работна сила в България достига 7,6% през 2014 г. при средно за ЕС 4,8%. Лидер е Италия с 13,6%, следвана от Хърватия с 9,6%. Общо 257 хил. души у нас могат да работят, но не го правят.
От тях 25 хил. си търсят работа, но не могат да започнат незабавно, а в някакъв бъдещ период от време. Останалите 232 хил. души нито работят, нито си търсят работа.

Според Мика Зайкова именно тези 232 хил. души или са обезкуражени, или настина са мързеливи. Тя открои и друга причина за липсата на желание за труд у икономически активните хора – ниските възнаграждения, които са много близки по думите й до обезщетенията, които взимат някои групи хора.

В България има 600 хиляди работещи бедни, които получават под 400 лева заплата, напомни тя. И така обясни защо българите предпочитат да работят в чужбина – там те получават много повече за труда си.

Димитър Бранков пък уточни, че официалното определение за обезкуражени лица е, че не търсят работа, защото са убедени, че няма да намерят. Но наистина има и мързеливи хора, а сред тях и млади, коментира той. Той обаче уточни, че истинската причина за тези цифри се крие във факта, че през последните 25 години сме загубили над 2 милиона работни места. Включително трудолюбивите напуснаха страната, отбеляза Бранков.