Депутатите от здравната комисия не се разбраха за одържавяването на НЗОК

Депутатите от парламентарната комисия по здравеопазване не се разбраха дали да се увеличи квотата на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). След разгорещени дебати народните представители не постигнаха консенсус, гласувайки с 8 гласа „за” и 8 гласа „против”.

Припомняме, че предложението на здравния министър, одобрено от кабинета, предвижда увеличаване квотата на държавата в надзора на Касата с двама души. Липсата на консенсус днес препрати крайното решение в пленарна зала.

На днешното си заседание здравната комисия продължи с второ четене на мащабния законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване.

Както и по време на обсъждането в Тристранния съвет, текстът на Петър Москов за увеличаване квотата на държавата в надзора на НЗОК с двама души предизвика много противоречиви становища.

БСП и ДПС гласуваха против предложението, като обявиха, че на практика това представлява одържавяване на фонда и обезсмисля съществуването на Надзорен съвет. Работодателските организации и синдикатите също не се съгласиха с предложението на министъра.

От ДПС призоваха министъра да не допуска това да се случи с Касата и защитиха позицията надзорът на здравния фонд да остане в настоящия си състав. За повече чуваемост, повече присъствие на бизнеса и по-малко присъствие на държавата призова от името на партията депутатът Джевдет Чакъров. Неговият колега Хасан Адемов изтъкна, че това е „некоректно предложение” и би нарушило равнопоставността между страните. По думите му, ако поправката мине, държавата ще може едностранно да взема решения, които може и да са в ущърб на здравеопазването. Това е лоша и вече отречена практика по света, посочи Адемов.

Народният представител от БСП и заместник-председател на комисията Емил Райнов посочи, че партията ще гласува против предложението, защото то означава одържавяване на средствата на българските граждани, които "по всяка вероятност пак ще отидат в Министерството на финансите", каза той, визирайки прехвърлените в държавния бюджет 1,5 милиарда лева от НЗОК преди три години.

От Патриотичния фронт защитиха поправката. Димитър Байрактаров каза, че тя ще позволи на държавата да поеме отговорност за решенията на надзора и ще има от кого да се търси отговорност, тъй като сега няма от кого. Хасан Адемов репликира с коментара, че за първи път чува, че държавата може да е по-добър стопанин на публични средства.

В защита на предложението си здравният министър Петър Москов посочи, че държавата трябва да има право да контролира следствата от здравните вноски, защото така ще се гарантира по-качествена здравна услуга за пациентите. Смисълът на контрола от държавата е да не се стига до актуализация на бюджета в края на годината, каза Москов, призовавайки за подкрепа на текста. „Със системата на здравното осигуряване се случва откровена кражба. Важно е държавата да има възможността да контролира процеса. Не лекарите крадат, а шайката около Касата и болниците, които точат, без да водят до ясен резултат”, коментира Москов.

От Българската търговско-промишлена палата обясниха, че са против, защото се нарушава трипартитния модел на управление, който е международно признат стандарт. Васил Велев, председател на АИКБ каза, че гласовете на бизнеса ще се обезсмислят, ако предложението се гласува в този вид.

КНСБ също категорично отхвърли предложението на Москов. От синдиката заявиха, че ако поправките бъдат приети, синдикатът ще преосмисли участието си в надзора на НЗОК.

Българският лекарски съюз също не подкрепи този текст на Петър Москов с аргумент, че Касата вече е била одържавявана по времето на НДСВ и припомни, че тогава 2/3 от Надзорния съвет са били на държавата, а резултатът бил същият. Председателят на съюза Цветан Райчинов определи ситуацията като „групова безотговорност” и предложи надзорът да се състои от 5 човека и да има контролни функции.

На днешното заседание депутатите решиха да има публичност на решенията на Надзорния съвет на НЗОК. Народните представители постигнаха съгласие за това да се правят пълни стенографски протоколи от заседанията и решенията да се публикуват на сайта на Здравната каса. Позицията на БСП беше, че когато се харчат публични средства, трябва да има пълна прозрачност за това как се случва разходването им. Това ще значи прозрачност в работата на Касата, коментира Емил Райнов.

След бележка на министъра беше записано, че публичните отчети ще са по отношение на плащанията за болничната помощ и плащанията за лекарства, кадето са и съмненията за спекулации.

Одобрено беше и здравното министерство да изработва критериите за удовлетвореност на пациентите, съгласно които НЗОК ще може да прекратява договори с болниците. Надзорният съвет на фонда ще определя списъка със заболяванията, за които Касата плаща медикаментите.