Работодателите с 6 забележки към енергийния регулатор

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) спазва обещанието си за по-прозрачна работа с публикуването на ценовите заявления на дружествата за новия регулаторен период, се казва в позиция на работодателските организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Бизнесът обаче има и забележки към работата на новия състав на КЕВР. Основната е свързана с продължаващата практика за субсидиране на домакинствата на регулирания пазар. Небитовите потребители на ниско напрежение, тоест секторът, който се регулира от Комисията, плащат с 40% по-скъпа електроенергия. Този подход обаче деформира пазарните отношения, преследва псевдосоциални цени и обезсмисля политиките за енергийна ефективност в бита, смятат работодателските организации.

Изчисленията на бизнеса са, че по този начин цените за потребителите на високо напрежение се повишават с 20%, а на средния – с 15%.

„Рязкото влошаване на ценовите позиции на практически всички индустриални сектори в икономиката пряко ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност”, се казва в становището. Работодателите припомнят, че енергията за износ е освободена от този ценови компонент.

По отношение на методиката, с която работи КЕВР, четирите организации критикуват сериозно разходопокривния подход, който се използва за определянето на цените на енергийните дружества. Според тях той е порочен и се стимулира не намаляването на разходите, а тяхното обосноваване. По тази причина неефективността на системата расте и се калкулира в цените.

Притеснително за работодателите е и трупаният дефицит за НЕК, който заради регулаторни решения през миналата година достига 1,3 млрд. лева. „Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното му решаване, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса”, категорични са от БСК, КРИБ, АИКБ и БТПП.

Една от основните причини за структурните небаланси и дефицитите в енергийната сфера е начинът, по който общественият доставчик, тоест НЕК, изкупува електроенергия от възобновяеми източници и по дългосрочните договори. Това става по непазарни цени и затова трябва да бъде намерено пазарно обосновано решение на този проблем, изтъкват от организациите.

В своето становище четирите организации настояват за нов пазарен модел. „Липсата на конкуренция между производителите на енергия до голяма степен обезсмисля усилията за либерализация”, посочват те. Според тях дружествата от Българския енергиен холдинг (БЕХ) предлагат над 90% от енергията за свободния пазар и без реформи не може да се очакват ползи за потребителите, а именно - предвидими и справедливи цени, и надеждно снабдяване