Трябва ли България да се включи в спасяването на Гърция?

България също може да се включи в спасяването на Гърция. Седемте милиарда евро, които Европейската комисия ще осигури на южната ни съседка за следващите три месеца, ще бъдат набрани през Европейския финансов механизъм за стабилност. В Механизма влиза и България, припомня БНТ. 

Ако Съветът на ЕС вземе решение за активиране на помощта, България ще трябва да се съобрази. Заради опасенията на някои страни-членки, обаче, Комисията може да даде допълнителни гаранции на страните-членки – под формата на ценни книжа или бъдещи трансфери от европейския бюджет.

Днес стана ясно, че парламентът е готов официално да изрази несъгласие с искането на Европа България да даде пари за спасяването на Гърция.

Вчера Европейската комисия потвърди, че ще поиска от България и останалите страни извън еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем от близо 13 милиарда евро.

Премиерът Бойко Борисов реагира и обяви, че България не е съгласна с това искане.

"Премиерът и финансовият министър изразиха вече позиция. Ако се наложи, и парламентът ще я подкрепи", каза днес в Народното събрание председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Ето какво мислят някои експерти по въпроса:

"Това би означавало следното – България ще трябва да плати малко по-висока вноска в европейския бюджет. Тази вноска е около 600-700 млн. лв. на година. В случая на България говорим за една относително ниска сума, няколко десетки милиона лева в най-лошия случай, които в никакъв случай не биха могли да бъдат камъка, който ще преобърне българския бюджет или българската икономика", коментира Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

"Продължаването на агонията на гръцката фискална нестабилност, защото това се случва, когато този механизъм бъде задействан, всъщност продължават липсата на реформи и агонията на едно правителство, което не е способно да ги извърши, не е в интерес нито на България, нито на друга съседна страна и по някакъв начин трябва да се окаже натиск в посока реформа на публичния сектор и реформа на пазара на труда в Гърция. Ако на България й бъдат предоставени лостове да участва в такъв консултативен механизъм – да консултира гръцката икономическа политика, това може би е нещо, което вече да се обсъжда съвсем прагматично и реално", смята Георги Стоев, икономист в Индъстри уоч.

"Българското правителство трябва да преразгледа решението си за подготовка на страната ни за влизане в еврозоната. Макроикономисти и експерти трябва да направят анализ на икономическото и финансовото състояние на българската икономика през призмата на случващото се в Гърция. На тази основа да се направи план за действие, за да може да предпазим от сътресенията финансовия и банковия сектор. По този начин България ще може да защитава позицията си в бъдеще", заяви пред БНР председателят на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков.

"България няма възможност да заделя средства за Гърция, независимо дали става дума за гаранции, защото за по-малко от 2 години нашият външен дълг се удвои. Вероятно ще се вземат и още дългове занапред. Това, което е малко известно, е, че България, подписвайки влизането си в Европейския финансов механизъм, е дала гаранции за 6 милиарда. Това никой не го коментира и нямам информация как ще се подходи при това положение", посочва той.

Петков не изключва възможността, ако България откаже да бъде част от общата гаранции за мостово финансиране на Гърция, да бъде подложена на натиск и принудена да даде принос. "Би трябвало да се направи цялостна преоценка на взаимоотношенията вътре в ЕС, защото такава солидарна отговорност ще се търси и в други случаи. България не трябва да бъде потърпевша страна, защото ние имаме най-много нужда от инвестиции заради 23-месечната дефлация."

Всичко за дълговата криза в Гърция