Москов: Здравната карта няма да определя финансиране или договори с НЗОК

Националната здравна карта няма да определя финансиране и с кои болници да сключва договор Здравната каса. Нейната цел е да покаже достатъчно ли са лечебните заведения, специалистите и медицинските дейности, както и да осигури качество на медицинската помощ.

Това каза здравният министър Петър Москов, който представи проекта на Националната здравна карта пред депутатите от ресорната парламентарна  комисия. 

Той поясни, че с кои болници НЗОК ще сключва договори е предмет на методиката, чието обществено обсъждане вече приключва. По думите му там са посочени конкретни обективни критерии, на които следва да отговаря клиника, която има за цел да сключи контракт с Касата.

„Целта е картата да определи достатъчността от болнични структури и така да даде възможност на Касата да сключва избирателно договори”, обясни Москов. 

Той акцентира, че целта не е да се закриват болници, а да се намалят неизползваните легла в тях и така да се оптимизира системата чрез преобразуване на излишните легла в такива за долекуване, тъй като картата е установила дефицит именно на легла за продължително лечение.

Големите държавни болници няма да са приоритетни при сключването на договори, болниците няма да се делят по собственост, а по изпълнение на критериите, категоричен е Москов.

Хасан Адемов от ДПС обаче изрази резерви към документа, като посочи, че основната му цел е да се включи в рамките на финансовите ресурси. Според него картата няма връзка със здравните цели, които са поставени от Министерство на здравеопазването.

Като цяло депутатите от здравната комисия изслушаха двучасовата презентация на Москов с неособен интерес и поставиха въпроси, които очакват да бъдат уточнени в хода но публичното обсъждане.

Москов обобщи, че здравната карта е показала „изключителна неравномерност и нехомогенност” на болничните структури, на дейностите и специалистите в различните региони в страната. Той акцентира, че дефицитите са особено сериозни в извънболничната помощ и именно там ще бъдат насочени ресурсите.

Според здравната карта броят на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 хил. Не достигат 437 специалисти за цялата страна, от които предимно педиатри. Най-голям недостиг обаче има в броя на медицинските сестри. В момента има между 50 и 70 медицински сестри на 100 хил. души население в различните региони, но те трябва да се увеличат до средно 150 на 100 хил. за страната, за да са достатъчни. 

Необходимият брой медицински сестри в извънболничната помощ е 10 805, а според статистиката в момента те са наполовина по-малко - 5 320 за цялата страна.

Най-голям е излишъкът от активни легла в хирургията. В момента наличните са 10 561, а проектът предвижда те да бъдат 8 665. По-голям е и броят на терапевтичните. Сега той е 18 058, а според здравната карта необходимият брой е 17 018. Малко по-висок е и броят на АГ-леглата – 3533 при необходими 3339. Подобно е и положението при интензивните. Техният брой в момента е 1767, а има нужда от 1717.

Според проекта за Национална здравна карта големите градове като София, Пловдив и Пазарджик имат най-голям излишък на легла за активно болнично лечение. В столицата има 1089 легла повече. Те са 9473, а според здравната карта София има потребности от 8384. Излишните легла в Пловдив са 690. Там в момента има 5511 активни легла, а според картата те трябва да бъдат намалени до 4821. В Пазарджик има 505 легла за активно болнично лечение в повече.

От повече легла имат нужда в Шумен – 107. В Бургас –с  8 повече, Русе – 11, Видин – 36, Добрич – 70, Стара Загора – 13 и Ямбол – 23.

Картата предвижва разкриването на нови 6230 легла за дългосрочна грижа (продължително лечение), както и за физиотерапия и рехабилитация и психиатрични грижи. Общият им брой след увеличението ще стане 16 244, каквато е потребността за страната, според документа.

За спешната медицинска помощ се налага създаването на общо 17 изнесени екипи към филиалите за спешна медицинска помощ, в райони с идентифицирани затруднения в достъпа на населението. Те ще са в областите Бургас, Велико Търново, Враца, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Шумен.