Шарков: Със здравната карта преструктурираме неефективните болници

Повсеместен недостиг на легла в доболничната помощ, тежка диспропорция при болничната помощ, сериозен недостиг на лични лекари и на възможности за лечение в отдалечени региони на страната. Това е картината, която очерта проекта на новата здравна карта, коментира пред БНТ заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков.

„Това, което правим през здравната карта е преструктуриране на неефективните структури за активно лечение в структури за продължаващо лечение”, обясни той. Според него промяната ще прекрати порочната практика пациенти с тежки заболявания да бъдат бързо изписвани от болницата и да търсят начини да останат за долекуване. За него това не е нормална ситуация и затова през клиничните пътеки за продължително лечение рехабилитацията ще се продължи. 

За да се балансира  недостигът на легла в доболничната помощ се предвижда да бъдат насочени повече средства за извънболнични дейности и да се осигури по-добър достъп на пациентите, което ще е и дългосрочна политика, каза Шарков.

Тежка диспропорция по отношение на болничната помощ, отчете още той. Има региони в страната със сериозен недостиг, който следва да се компенсира. В същото време има пренасищане с определени дейности за дадени региони. Това е проблем, категоричен е Шарков. „Защото, където има пренасищане, има и ниска използваемост на леглата, което е доказателство за поддържането на неефективни структури”, посочи заместник-министърът.

По думите му картата не залага драстични промени, а прилага правилната политика, за която ще се намери финансиране. Шарков определи картата като възможност за развитие на общинското здравеопазване и за пациента като цяло.

От проекта на картата става ясно, че излишните легла са малко над 3000. България има необходимост от 35 316 болнични легла за активно лечение, а в момента активните легла са 38 334. Според Ваньо Шарков, който потвърди и думите на здравния министър, няма нужда тези легла да бъдат закривани. Те биха могли да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение.

Планира се от 1 април с новия рамков договор да бъдат създадени три клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация. Става въпрос за лечение на инсулти, инфарктни и пациенти след коремни и ортопедични операции. Министърът отбеляза, че в момента леглата за продължително лечение са твърде малко – под 2% от общия брой. Планира се те да бъдат около 13%.

Най-голям е излишъкът от активни легла в хирургията. В момента наличните са 10 561, а проектът предвижда те да бъдат 8 665. По-голям е и броят на терапевтичните. Сега той е 18 058, а според здравната карта необходимият брой е 17 018. Малко по-висок е и броят на АГ-леглата – 3533 при необходими 3339. Подобно е и положението при интензивните. Техният брой в момента е 1767, а има нужда от 1717.

Според проекта за национална здравна карта големите градове като София, Пловдив и Пазарджик имат най-голям излишък на легла за активно болнично лечение. В столицата има 1089 легла повече. Те са 9473, а според здравната карта София има потребности от 8384. Излишните легла в Пловдив са 690. Там в момента има 5511 активни легла, а според картата те трябва да бъдат намалени до 4821. В Пазарджик има 505 легла за активно болнично лечение в повече.

От повече легла имат нужда в Шумен – 107. В Бургас –с  8 повече, Русе – 11, Видин – 36, Добрич – 70, Стара Загора – 13, а Ямбол – 23.

Вече има ясни критерии, по които всяко лечебно заведение може да види точките, които може да получи, за да има основания за сключване на договор с НЗОК, посочи още Шарков.

Болниците не се делят от МЗ на държавни, общински и частни, а на такива с качествена здравна грижа, обясни той. Финансирането трябва да следва качественото здравеопазване, защото пациента има полза от качествено, а не от каквото и да е здравеопазване, допълни той.