Бюджетът за извънболнична помощ спъва рамковия договор в здравеопазването

Българският лекарски съюз (БЛС) вероятно няма да подпише Националния рамков договор (НРД) за 2016 година. Това заявиха от съсловната организация на пресконференция, като уточниха, че има много причини за евентуален отказ.

Все пак от организацията бяха категорични, че окончателно решение ще бъде взето след два дни след предстоящия лекарски събор.

Сред основните причини да не подпишат рамковия договор от БЛС посочиха нежеланието за преразпределение на резерва от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в полза на повече средства за извънболнична помощ. От съсловната организация настояват за около 50 на сто повече пари за извънболнична помощ в новия НРД.

Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев обяви, че в момента се предлага от НЗОК бюджетът по това перо да е 27 милиона лева, а искането на БЛС е за общо 62 милиона лева. Той подчерта, че това настояване „не е каприз“ на съсловната организация, а жизнено необходимо за функциониране на системата по качествено предлагане на медицинска помощ. 

БЛС претендира и за повишаване на цени за някои дейности, което да доведе до „спокойствие в системата“ и да не се стига до отказ на направления. Той посочи, че към момента отново има липса на направления – за някои области в страната направленията са намалени между 18 до 24 процента.

Основният „препъникамък“ в НРД е липсата на финансово обезпечение за извънболничната помощ, коментира и заместник-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова. Тя подчерта разминаването между препоръките за прехвърляне на дейности в извънболничната помощ, включително и на Световната банка, и нежеланието за обезпечаването на това перо. За нея тежестта на извънболничната помощ остава само добри намерения без финансово покритие.

От Лекарския съюз се оплакаха и от незачитане на становищата им по редица въпроси. Бяха посочени преговори за цени и обеми на клинични пътеки, здравната карта, двата пакета медицинска помощ и други. Според Грозев БЛС е поставен в ъгъла. Въпреки това от Съюза декларираха готовност, че са отворени за преговори с Надзорния съвет на НЗОК до последния момент.

Като причина да не подпишат рамковия договор БЛС посочиха и забавянето на някои ключови наредби, които се очаква да бъдат одобрени едва след подписването на НРД. Сред тях е Наредбата за достъпа да медицинска помощ, по която медиците имат редица възражения.

Лекарското съсловие не приема текста, според който отговорността за изписването на медикаменти остава при лекаря, при условие че фармацевт ще има право да предписва препарати. Става въпрос за текста от наредбата, според който лекарят предписва медикаменти по международно непатентно наименование, а не по търговското. Според БЛС е недопустимо при тези обстоятелства лекарят да носи отговорност за ефекта на лекарствата върху пациентите.

Друга „недомислица“ в наредбата според лекарите е забраната на лекари без договор със Здравната каса да насочват пациенти за хоспитализация.

На пресконференцията от съсловието още веднъж декларираха, че няма да се съгласят идеята за пръстов идентификатор да мине през Националния рамков договор.

В отговор на въпрос от БЛС заявиха, че не подкрепят лекарски протести като решение на проблемите, но не изключиха и тази възможност.