Синдикатите и бизнес организациите все още не могат да изгладят споровете си по повод минималните осигурителни прагове. Всяка година двете страни преговарят за минималните доходи, на които да се осигуряват работещите в 75 икономически дейности.
С решение на социалния министър Зорница Русинова срокът за договаряне е удължен до 16 септември.
Има ли смисъл въобще от тези прагове, коментираха в ефира на БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Минималните осигурителни прагове осветлиха икономиката и са инструмент за борба с нелоялни практики в предприятията, категоричен е синдикалистът. Повече от 13 години минималният осигурителен доход е показал, че работи.
Според него през миналата година тези прагове са били постигнати с договорка с бизнеса, а не административно наложени от правителството. По тази причина и Димитров не е съгласен с позицията на бизнеса по казуса - че подобни изкуствени ограничения не са необходими.
Той беше категоричен, че ако синдикатите и бизнеса не успеят да се споразумеят, правителството административно ще определи минималните осигурителни прагове.
Предложението на синдикатите са през новата година осигурителните доходи да се увеличат с между 5 и 20% за различните дейности. Димитров посочи, че ръстът на реалната работна заплата у нас е в размер на 8-9 на сто и е нормално да има увеличение и на осигурителните прагове.
Пламен Димитров предупреди, че работниците в 75-те дейности ще протестират срещу липсата на минималните прагове, защото това ще засегне правата им - ще намалее размерът на осигуровките, а съответно и на болничните и майчинските.
"Няма печеливш в тази ситуация", категоричен е Димитров. Той обясни, че предприятията, които плащат осигуровки върху пълната заплата на служителите си, ще бъдат неконкурентни, ще загуби и осигурителната система. Той призна, че процесът по преговорите с бизнеса не е изцяло спрял - вече има договорени прагове по три икономически дейности в туризма и в търговията.
Васил Велев обаче е категоричен - няма споразумения между синдикати и представителните браншови организации, част от работодателските организации. За него тези прагове са напълно излишни и допълни, че няма друга държава в ЕС, в която да има минимални осигурителни доходи.
Мярката е административна и няма нищо общо с пазара, каза още той.
Според Велев няма основание в притесненията, че без минимални осигурителни прагове всички работещи ще бъдат осигурявани на минималната работна заплата. Той беше категоричен, че само малка част от работещите всъщност се осигуряват на минималните прагове, а повечето - на реалната си заплата.
Позицията на работодателите е, че минималните прагове всъщност увеличават сивата икономика и ограничават заетостта в отделни региони, защото те не могат да бъдат постигнати при нивото на производителност в секторите.
Така хората се назначават на половин работен ден, но работят на пълен и това е най-явната проява на сивия сектор.
Без праговете работните места и заплати ще растат с "адекватни темпове", обясни председателят на АИКБ.


ООН: Всяка трета жена по света е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си
Пожелайте си нещо! Наблюдаваме максимума на метеорния поток Леониди
Децата и наркотиците: Съдия и бивш зависим разговаряха с варненски ученици
Какво време ни очаква във вторник?
Спипаха трима с дрога във Варна и Девня
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Пет държави от ЕС откриват център за връщане на мигранти в Руанда
САЩ ограничават отдалечения достъп до AI чиповете на Nvidia
Бъфет дарява акции на Berkshire Hathaway за 5,5 млрд. на семейни фондации
Морбили официално се завърна в САЩ - за срам на Америка
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Посолството на САЩ у нас предупреди за риск от терористични атаки по празниците
Победиха политическата машина на Вучич, но могат ли сръбските студенти да управляват държавата?
Ефектът "Сиена Милър": 7 урока за кариерата, които всяка жена в средна възраст трябва да знае
Руският газ излиза от Европа, американският заема мястото му: Каква е цената?
преди 10 години Димитров яко лъже! Първо, да, административно се определят праговете за една не малка част от деъностите и това го знае много добре. Второ, "реалния" ръст на заплатата е защото имаме увеличение със 7,5% на осигурителните прагове, още нещо, което знае много добре. Трето праговете като механизъм облагодетелснват нередовните и наказват редовните, т.е. отдавна е изпълнил своите функции. Четвърто, като синдакалист е нормално да се бори за благото на труженици, т.е. трябва да иска да има ясни критерии за заплащането, но те се борят да имат някаква власт, защото вече не представляват друг, освен държавни служители. И пак го казвам, крайно време е, осигуровките да се плащат само от едната страна, нейните ползватели - служителите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар