Избирателните секции в чужбина са 325 в 71 държави

Общият брой на избирателните секции в чужбина е 325 в 71 държави. Това обяви на брифинг говорителят на Централната избирателна комисия Александър Андреев.

"Над 35 са избирателните секции единствено във Великобритания, където са 53. В Република Турция и в САЩ са по 35, в другите държави са под тази бройка“, уточни той, цитиран от агенция „Фокус“.

За изборите за президент и вицепрезидент по избирателни списъци право да гласуват имат 6 834 278 избиратели. За националния референдум в избирателните списъци са 6 832 288 гласоподаватели, обяви говорителят на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова. 

В страната гласуването ще се извърши в 12 418 избирателни секции, цифрата може малко да се промени, след като бъдат образувани избирателните секции в лечебни заведения, социални домове и други институции за социални услуги, обясни тя и допълни, че в началото на изборния ден на 6 ноември ЦИК ще разполага с актуалната информация за броя на секциите.

За частичните избори за кметове право да гласуват общо имат 90 455 избиратели, като от тях 88 882 избиратели имат право да гласуват за кмет на район „Младост“. 771 избиратели за кмет на кметство „Грохотно“ и 802 избиратели за кмет на кметство „Друмево“, уточни Камелия Нейкова.

По отношение на наблюдателите към момента са регистрирани 8 неправителствени организации, като една от тях е регистрирана за изборите за президент и вицепрезидент, всички останали са регистрирани за изборите и за националния референдум“, уточни говорителят на ЦИК. По думите му общият брой на наблюдателите е 2069, като 45 са международните наблюдатели, които са от 6 организации. За проучването екзит пол на изборите са регистрирани 6 социологически агенции с общо 1668 анкетьори.

На предстоящите избори за президент и вицепрезидент ще се осигури и машинно гласуване в 500 секции на територията на цялата страна, на различни по големина общини - големи, малки и средни, допълни председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева.

Доц. Златогор Минчев от БАН заяви, че машината за гласуване е сигурна. „Дали сме някои препоръки, които са свързани най-вече с процедурен контрол“, обясни той и допълни, че са предложени и процедури, свързани със защитата на информацията по отношение на доказване на истинността на вота.

Според проф. д-р Владимир Димитров от СУ "Св. Климент Охридски" системата за машинно гласуване не е сложна и използването ѝ не би могло да затрудни някого. „Липсват възможности за проникване в системата. Тя представлява затворена кутия, в която можете да гласуване, да излезе разпечатка на вота. Избирателят може да си провери как действително е гласувал“, поясни той.