КНСБ настоява за увеличение на доходите в сектора на услугите

КНСБ поиска по-високи доходи в туризма, търговията, здравеопазването, енергетиката и ВиК сектора. Представители на федерации към Конфедерацията предупредиха, че ако не се повишат доходите, изтичането на кадри в чужбина ще продължи и ще се стигне до хроничен недостиг на квалифицирани работници.

Синдикатът иска поне 47 млн. лв. за увеличение на заплатите, за запушване поне на най-дълбоките дупки в системата – детските ясли и спешните медицински центрове, посочват от пресцентъра на КНСБ.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев заяви, че през последните двадесет години секторът на услугите е най-динамично развиващият се - през миналата година в него работят 55 на сто от всички заети в икономиката, а като принос към БВП дава 67 на сто от добавената стойност.

Заплатите в сектора на услугите изостават в пъти спрямо средно европейските, отчитат от синдиката.

По данни на статистиката наетите в туризма за първите шест месеца на 2016 г. са 134 236 души, а средната месечна работна заплата е 585 лева, каза Наташа Михова, председател на федерацията на търговията, кооперациите, туризма и услугите. По думите й ако в България заплатата е 295 евро, то в Испания е 1128 евро, а в Словения - 1090 евро.

Според нея възнаграждението в страната ни е унизително на фона на явното разрастване на интереса към България като туристическа дестинация. Тя подчерта, че в момента има хроничен недостиг на кадри въпреки съществуващите 186 училища по туризъм. 

Михова предупреди и за подобен проблем в търговията, където средната месечна заплата е 869 лева за първото полугодие на 2016 г. при 2120 евро в Испания. От КНСБ подчертаха, че се е стигнало до внос на кадри в туризма от трети страни.

Заместник-председателят на федерацията в здравеопазването към КНСБ Пламен Радославов посочи, че ако в туризма могат да бъдат внесени работници извън ЕС, то в здравеопазването това не може да се случи, тъй като е регулирана професия. Средното годишно възнаграждение в Холандия на работещите в здравеопазването е 39 хил. долара, в Белгия - 34 хил. долара, в Австрия - 34 хил. долара, а в България едва 8 604 долара, каза Радославов.

По думите му за петгодишния период 2010 -2014 година в лечебните заведения за болнична помощ има 42 процента повече средства, а средната брутна работна заплата през същия период е нараснала едва с 20 процента. Той предупреди, че ще се задълбочава ситуацията, в която по поликлиниките и в детските ясли има 70-80 годишни лекари и медицински персонал. 

От синдикат "Водоснабдител" поискаха минимум 15 на сто увеличение на заплатите в сектора. Средната брутна заплата в сектора е с 18 на сто по-ниска от средната за страната, посочиха от КНСБ. В Испания възнагражденията са пет пъти по-високи. 

Георги Петров от федерация " Енергетици" посочи, че средната работна заплата в електроснабдяването е в порядъка на 900-950 лева и е съизмерима със средната работна заплата за страната. За сравнение в Македония заплатата е 650 евро, а в Сърбия средната работна заплата е 750 евро.