Директивата за концесиите изключва публично-частното партньорство

Той информира, че директивата защитава изключително частния интерес, въпреки че изключва секторите на водо- и електроснабдяването, както и информационните и комуникационните мрежи, като предоставя „свобода за определяне на услугите от общ икономически интерес“.

Държавите членки на ЕС могат да определят тези услуги, но са задължени да ги финансират като спазват правилата за държавната помощ. Но европейската директива не засяга начина, по който държавите членки организират своите системи за социална сигурност.

„Това не кореспондира със ситуацията в България по отношение използването на инфраструктурата за ДП“Български пощи“ за оказване на услуги от социален интерес – плащане на пенсии, доставка на лекарства, дистационно диагностиране на населението, особено за отдалечени и със затихващи функции населени места. Директивата защитава интересите на развитите страни и водещите компании в Европейския  съюз", даде пример Александър Трифонов.

В името на печалбата

Друг недостатък при прилагане на европейската директива според него е, че европейският закон допуска да се работи само с прогнозни стойности, от което следва, че никога и по никакъв начин възложителят няма да установи реалната печалба на концесионера.

Според него и сега има такива примери при действащите концесии. Трифонов допуска, че концесионерът може да да използва всякакви възможности да намалява счетоводния финансов резултат и да иска доплащане от възложителя. В това той може да бъде улеснен, защото не се изисква детайлно показване на паричните потоци след като се изключва ползването на международно ползвания документ „Споразумение за конфиденциалност“ и възложителят няма да има достъп до реалните приходи и разходи.

„Концесионерът ще ползва предоставената му възможност от директивата да ползва основанието „търговска тайна“ и да предоставя на възложителя само изгодни за него данни“, показва друга възможност за злоупотреби при прилагане на европейската препоръка д-р Трифонов.

Друг недостатък, който трябва да вземат предвид българските законотворци, е липсата на изискване лицата, разработили документацията за концесията, да носят отговорност за изнесените данни, защото няма регламент за съхраняването й, както и за прилагането на детайлен финансово-икономически модел, а не бизнес-план, към концесионния договор.

Директивата не определя и възможност за строги наказания при нарушаване на концесионния договор. „В проектозакона за концесиите се предвижда максимална глоба от 50 хил. лв., което е нищожно малко в сравнение с щетата, която може да възникне за държавния/общинския бюджет при концесии над 10 млн. лв, предупреждава специалистът, който смята, че директивата предоставя възможност да се въвеждат при транспорнирането й корупционни практики.

Консултантът обръща внимание на депутатите, от които зависи приемането на проектозакона, че само на база прогнозни данни и без познаване на възможностите, опит, ноу-хау на бъдещия концесионер, не е възможно да се определи оптимален срок на концесията. „Концесионерът винаги ще търси максималния възможен срок, за да може да извлече по-голяма печалба, сигурен е специалистът.

Добив или ползване

Според Александър Трифонов трябва да се има предвид, че Европейската комисия допуска съшествуването на два вида концесионни режима – един за строителство, услуги и ползване и друг – за добив на подземни богатства.

Консултантът определя това като „опит за съвременна, интелигентна колонизация на по-бедните страни“.

„Съдържанието на понятието „добив“ не е еквивалентно на „ползване“. Поне такова е тълкуването на експертите от Министерския съвет на основание правно разяснение от Европейската комисия, уточнява експертът. – В същото време добивът на минерална вода е включен в обхвата на директива 2014/23. Как да се вярва в добрите намерения на ЕК след като позволява различни режими, а в същото време се опитва и да наказва.“