Той дори допуска, че е възможно концесионерът да рекетира населението със събиране на „приходи от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или услугите, различни от събираните от името на възлагащия орган или възложителя“.
„Това означава, че предварително се уведомява концесионера, че той ще може да предвижда размера на таксите в неговото предложение, а впоследствие да налага глоби на ползвателите на обектите на концесията или предоставяните услуги“, коментира д-р Трифонов.
Той е убеден, че по този начин се създава възможност за неограничено ангажиране на държавния, респ. общинския, бюджет за плащания към „заслужили“ концесионери, които могат да искат допълнителни плащания, субсидии, награди от възложителя.
Д-р Трифонов уточнява, че това е трансформирано в проектозакона за концесиите в т.н. „несамофинансиращи се концесии“.
„Като се има предвид ниския стандарт на живот в България и ниската платежоспособност и бедност на населението, може да се направи извода, че повечето концесии ще бъдат такива“, смята експертът. Според него се оказва, че чрез концесионирането населението ще трябва да плаща и печалбата на концесионера през съответния бюджет (данъци, такси, глоби ).
Трифонов напомня, че в областта на науката концесиите са приложими само когато възложителят финансира 100% дейността и сам ползва резултатите от дейността.
„Като се има предвид, че държавните институции и общините в България нямат план за научноизследователска дейност, това означава, че в тази директива не са отчетени специфичните особености при отделните сектори на отделните страни членки на ЕС. От друга страна, финансирането на научните изследвания чрез държавния бюджет е крайно недостатъчно, а привличането на частен капитал и опит чрез тази директива е изключено. В същото време с проектозакона за концесиите се отменя Закона за публично-частно партньорство“, посочи той.
В защита на националния интерес
Александър Трифонов подозира, че прякото транспониране на Директива 2014/23 в нашето законодателство ще е в интерес на корпоративни интереси и това ще доведе до зависимост на държавния/общинския бюджет от тях.
Аргумент за това е, че в проектозакона за концесиите е включена дори възможност концесионерът да прехвърля вземанията си на трети лица без да съгласува това с възложителя, което може да направи така, че държавни институции и общини „да станат заложници за десетки години на чужди организации и интереси“.
„Това е опит за скрита колонизация“, емоционално заяви д-р Трифонов. "С предоставената възможност да се продават от концесионера активи, които са обект на концесията, практически се сваля защитата на публичната собственост", допълва той.
Той определя това като заобикаляне на „благородния“ текст, според който „настоящата директива не засяга режима на собственост в държавите членки. По-специално тя не изисква приватизация на публичните предприятия, предоставящи услуги на населението“. „Не изисква, но допуска, твърди Трифонов.


Как изглежда географията на глобалното свръхбогатство?
Автоинструктори: Слабата подготовка причинява повече катастрофи
Проучване: Дори едно питие дневно може да повиши кръвното налягане
Българите свиват консумацията на хляб и тестени изделия, предпочитат плодове и зеленчуци
Марк Рюте залага на подчертани дипломатически ласкателства за запазване на американското участие в НАТО
Н. Богданов: AI позволява на фирмите да се фокусират върху бизнеса
AI влиза в ролята на туристически гид в Бургас
И демократите в САЩ залагат на популистки кандидати
Американската доминация на бойното поле е заплашена
Британското „поколение от спалнята“ е цъкаща бомба
Ето какво дели Никола Цолов от Formula 1
Германец остана без книжка заради пускането на климатик
С каква кола се придвижва Лео Меси на световното
Как работи новата ръчна скоростна кутия на Ferrari
Изкуственият интелект предизвика нова криза в автомобилната индустрия
Гърция или Турция: Кои военновъздушни сили имат предимство?
Зеленски: Боевете за Константиновка продължават
Над сто арестувани при антинатовски протести в Турция
Дръзка кражба: Откраднаха бижута за близо 4 милиона евро от френски музей
Маникюрът с пайети - най-сладката тенденция този сезон