Какво (не) разкрива първата стенограма за КТБ?

В петък вечерта администрацията на президента Румен Радев публикува стенограмата от т.нар. първа среща за КТБ, провела се на 29 юни 2014 г. при президента Росен Плевнелиев. Целият текст на стенограмата е достъпен тук.

От текста за заличени имената на банките, както сумата за пълната ликвидна подкрепа.

Всички участници са се обединили, че без политическо съгласие рискът от колапс на банковата система е голям. Вместо призив да не се теглят пари от банките, се записва уверение, че банковият сектор е добре капитализиран и стабилен и политическите партии ще подкрепят всички усилия на БНБ за стабилизиране на ситуацията. Политиците уверяват също така, че спестяванията на гражданите и бизнеса са сигурни.

Борисов е поискал да се смени финансовият министър и Пламен Орешарски да поеме еднолична отговорност. От текста на стенограмата става ясно, че лидерът на ГЕРБ е предложил подуправителят на БНБ Калин Христов да води разговорите с Европейската комисия във връзка с ликвидната подкрепа, която е вид държавна помощ, защото представители на правителството са изгубили доверието на европейските институции. 

Михаил Миков от БСП обаче му напомня, че това трябва да се гласува от парламента, защото е персонална промяна в кабинета, както и че „кой за 20 дена ще се хване да е министър“. Иван Искров признава, че са теглени пари на държавни дружества от КТБ, но сумата е заличена. По думите му числото е милиони и не е съществено на фона на другите тегления. Парите са изтеглени в последния възможен ден преди банката да бъде поставена под специален надзор.

Калин Христов допълва, че някои държавни дружества са внесли пари в КТБ по същото време в отговор на обвиненията на Бойко Борисов, че „когато банката „пуши“, хвърляш бензин отгоре“. Христов уверява, че към този момент не е имало концентрация на държавни средства в банката предвид, че вече действаше разпоредбата да не се концентрират парите на ведомства и държавни дружества в една банка. Христов предлага също да се издаде заповед на ниво общини, болници и т.н. да не се теглят пари, за да се демонстрира съгласие и желание за стабилизация на системата.

Искров посочва, че „този, който иска да дестабилизира“ (КТБ и ПИБ – бел.ред.) ги е избрал, защото са местни банки без кредитор от последна инстанция, защото са третата и четвъртата по големина в страната, системно значими са и „могат да завлекат всичко в дерето“, „могат да ни върнат 15-20 години назад“. „Кой го започна това, аз не знам, това не е моя работа, работа е на органите“, допълва той. „Това, което иначе мога да ви кажа, че отчетните форми се оказва, че нищо чудно да не са верни, един Господ знае. Никой не знае“, казва още Иван Искров във връзка с евентуална фалшификация на отчетите на банката, които са подавани към банковия надзор. „Одитори и банкови надзорници не са оперативно разследващ персонал“, коментира още Искров, като обещава, че, „ако излезе нещо, което е за прокуратурата“, ще уведоми държавното обвинение.

Янаки Стоилов от БСП е поискал от Искров да се направи проверка и в други банки за рискови кредити към свързани лица, но Искров отговаря, че, ако се заговори за проверки в други банки и за капиталова дупка в КТБ, ще се предизвика паника сред населението.

Борисов обвинява Искров, че на практика иска срещата да приключи без обсъждане на хора, които да бъдат наказани за ситуацията. „Кои глави ще паднат, хората искат да се търкалят глави на виновници“, посочва Борисов. Плевнелиев признава, че е получил писмо от ДАНС, в което се посочва, че от години се следи ситуацията, но президентът е информиран „в петък“ - т. е. в деня, в който КТБ беше поставена под специален надзор и спря плащанията.

Седемте предложения на тогавашния управител на БНБ Иван Искров, както и още избрани акценти от стенограмата може да четете в този материал.