Частните болници предлагат стъпки за намаляване на административната тежест

Националното сдружение на частните болници предложи на министър-председателя Бойко Борисов няколко мерки за намаляване на административната тежест в системата на здравеопазването. С премахването на ненужните административни ограничения, ще бъдат премахнати и възможностите за корупционни практики и ще се тръгне към демонополизация на здравното осигуряване, посочва се още в писмото до премиера.

От сдружението посочват необходимостта от нов подход по отношение на медицинските стандарти, промяна на регламентите за прилагането на Националната здравна карта, облекчаването на договорния процес между болниците и Касата, премахването на лимитите на болниците.

Необходим е изцяло нов подход по отношение на медицинските стандарти, тъй като те не отговарят нито по форма, нито по съдържание на понятието „стандарти за качество”. Медицинските стандарти сега са съвкупност от административни и в голямата си част ненужни от медицинска и управленска гледна точка изисквания. В една част те дублират изисквания, записани в други нормативни актове. В друга част представляват откровено лобистки интереси.

Стандартите не се основават на обща рамка и общи принципи, а всеки е записвал задължения и ограничения, както му е угодно. При приемането им не е правена никаква икономическа или финансова оценка, което е сред причините голяма част от тях да са отменени от Върховния административен съд. Приемането на истински медицински стандарти не само ще стимулира качеството на медицинската дейност, но ще спомогне за предоставянето на по-евтини услуги и ще намали натиска върху НЗОК за финансиране на лечебните заведения, посочват от сдружението.

Нужни са действия за промяна на регламентите за прилагането на Националната здравна карта, посочва се още в писмото до премиера. Действащите в момента текстове я превръщат в инструмент за лимитиране на лечебните заведения и дейности. Националната здравна карта практически забранява разкриването на нови лечебни заведения или на нови структури към съществуващите.

Картата и свързаните с нея наредби за критериите за избор на лечебни заведения, които да сключат договор с НЗОК и процедурата за предварително разрешение за инвестиционно намерение за изграждане на лечебните заведения, представляват напълно ненужни административни бариери пред инвестициите в сектора, при това не само частните, пише в писмото.

От сдружението смятат, че в ситуация на сериозен недостиг на публични средства за здравеопазване е неподобаващо да се слагат ограничения и административни бариери пред частните инвестиции. Затова предлагат нормативната уредба относно Националната здравна карта да се възстанови в първоначалния й вид, установен още с приемането на Закона за лечебните заведения, а текстовете относно искането на предварително разрешение за инвестиционно намерение и Наредбата за критерии за подбор на болници, които да сключат договор с НЗОК, да бъдат отменени. Това ще стимулира инвестициите, ще подобри конкурентната среда и в резултат ще доведе до по-високо качество и по-ниска себестойност на медицинските услуги, смятат от сдружението.

Да се премахне изискването договорите между лечебните заведения и районните здравни каси да се сключват всяка година е друго предложение. Това е една изцяло ненужна процедура, отнемаща много време и събиране на купища документи.

Да се премахне забраната за сключване на договор от НЗОК с лечебно заведение, преди да е изтекла една година от издаване на разрешението за дейност, искат още от националното сдружение. Тази забрана оскъпява ненужно всяка една инвестиция, направена в лечебното здравеопазване и лишава пациентите от достъп до най-съвременните и модерни методи на лечение, въпреки осигурената за това структура, апаратура и медицински персонал.

Друго предложение е да се премахнат безбройните изисквания на НЗОК към лекарите да представят сертификати едва ли не за всяко едно свое действие. Според сдружението когато един лекар е придобил специалност, следва да се приеме, че той владее всички методи на изследване и диагностика, присъщи на специалността. Вместо това може да се въведат предвидените в закона механизми за контрол на натовареността и обучението, като елементи на продължителната квалификация на лекарите.

Предлага се и да бъдат премахнати лимитите на болниците. От сдружението посочват, че това е административна мярка, която поражда само скандали, пречи на развитието на здравната система, създава огромни предпоставки за корупция и нарушава правата на пациентите свободно да избират къде да се лекуват. Има много други пазарни механизми за регулиране на общите разходи, които могат да бъдат приложени, допълва се в писмото, подписано от д-р Николай Болтаджиев, председател на УС на Националното сдружение на частните болници.