МВФ: Основно предизвикателство за България е сближаването на доходите с тези в ЕС

България бележи силно икономическо възстановяване, но основното предизвикателство пред управляващите е да превърнат това възстановяване в трайно и приобщаващо сближаване на доходите на хората към равнищата в по-богатите страни членки на Европейския съюз. Това пише в оценката на Международния валутен фонд след редовната му мисия в България.

Според фонда това ще изисква действия по много фронтове, най-вече от гледна точка на ефективността на обществените институции, реформите в образованието, здравеопазването и пазара на труда и допълнително заздравяване на финансовата стабилност.

Икономиката продължава да се представя с възходяща тенденция при растежа вече пет последователни години. Ръстът от 3,9% през 2016 г. вероятно ще се запази близък и през 2017 и 2018 г. Според фонда обаче макар че разширяването може да е по-силно от очакваното в краткосрочен план, съществуват много рискове, включително от волатилността на глобалните финансови пазари и геополитическите събития.

Фондът дава положителна оценка за фискалната стратегия, заложена в бюджета за 2018 г., и за прогнозите за ръста на БВП в краткосрочен план, макар да ги смята за амбициозни в по-дългосрочен. Прогнозите за приходите обаче са разумни, смята МВФ, с таргетиранего на дефицит от 1% от БВП за 2018 г. В случай че приходите се окажат по-добри, те могат да бъдат спестени, за да се избегне увеличаването на излишни фискални стимули.

Според фонда базирането на правила и по-ефективно управление е ключово, за да се подкрепи устойчиво и приобщаващо сближаване на доходите. Това ще изисква по-добро използване на публичните разходи, по-добро управление на държавните предприятия, включително Българската банка за развитие, и по-силна рамка за финансова стабилност.

Основните политики и практики в надзора трябва да насърчават пазарно разпределение на спестяванията, което допринася за по-силния и устойчив растеж, докато в също време служи като линия на защита срещу корумпирани бизнес практики.

Обществените услуги в България обаче имат нужда от подобрение, смятат от фонда, особено силно фокусирайки се върху обществената инфраструктура, здравеопазването и образованието. В същото време има пространство за усъвършенстване събирането на ДДС, повишаване на имотните данъци и намаляване на необявената работна дейност.

В това отношение фондът предлага няколко мерки, които могат да бъдат взети предвид: създаване на целеви политики за намаляване на разликата между дължимия и събрания ДДС, изготвяне на оценка за управлението на публичните инвестиции, разширяване на мащаба на текущите прегледи на разходите и извършване на функционален преглед на заетостта и заплащането в публичния сектор.

По отношение на здравеопазването фондът коментира, че има няколко значителни дефицити. В краткосрочен план обществените болници в затруднена финансова ситуация ще трябва да бъдат преструктурирани, за да се гарантира продължаване на услугите. Нужна е и по-успешна ефективност чрез по-добър контрол върху разпространението на лекарства и договорите между НЗОК и частните доставчици. Фондът препоръчва и мерки, за да се реши липсата на специалисти и да се намерят заместници на застаряващия медицински персонат.

В доклада се обръща внимание и на съдебната система, където се подчертават взетите мерки напоследък, включително за разширяване на независимостта и дейността на Висшия съдебен съвет. Фондът обаче акцентира, че е нужен още напредък в това отношение, както и в подобряване отчетността и ефективността на прокуратурата и в борбата с корупцията.

Разумните надзорни политики са довели до високи капиталовия съотношения във финансовия сектор, които са доста над регулаторните минимуми, а печалбата и ликвидността на банките също са силни, казва още фондът. Той обаче отбелязва, че обемът на необслужаваните заеми остава висок и е над двойно по-голям от средното за ЕС. МВФ все пак взима предвид мерките, наложени напоследък по отношение на управлението на БНБ, намирането на решение за необслужваните заеми, надзора и др.

Споменават се стрес тестовете от 2016 г., които показаха, че банковата система като цяло е устойчива. Въпреки това две местни банки се нуждаят от по-големи капиталови буфери, а трябва да бъдат финализирани и надеждни нови инвестиции. Фондът препоръчва БНБ да приеме цялостна надзорна стратегия, за да следи и гарантира жизнеспособността на банките в средносрочен план.

В края на оценката си МВФ подчертава подкрепата си България да се присъедини към механизма ERM II, за да стане част от еврозоната. Според фонда членството ще даде по-голяма роля на България при взимането на решения в ЕС и повече отговорност за успеха на валутния съюз, което бе подчертано и от ръководителя на мисията на фонда у нас Йорг Декресин.