2017 - годината, създала нова ситуация на българския пазар на труда

Икономистът Явор Алексиев също е резервиран - въпреки скорошните подобрения има какво още да се желае и по отношение на процедурите за “внос” на работници от чужбина. Като цяло той смята, че пазарът на труда се представи над очакванията на повечето анализатори – заради рекордно високата заетост и почти рекордно ниската безработица трудовите доходи също нарастват с добри темпове.

Правителството реагира доста бавно на установената нова ситуация на пазара на труда. Истина е, че трябва да се ускори „вносът“ на работна ръка, но не сезонно за туризма - например с кадри, които не са обучени и са едни гастрольори, които не дават качествен продукт, коментира Шулева. Трябват мерки за сериозен „внос“ на работна ръка – хора, които ще живеят продължително време в страната, ще се установят и ще бъдат обучавани за определена работа.

Недостигът на работна ръка ще е сериозен проблем през 2018 г. Противно на някои внушения, обаче, вносът на работна ръка от чужбина в никакъв случай не е по-евтина алтернатива, но е някаква алтернатива, казва Алексиев.

Доходите поемат нагоре

Доходите ще трябва да вървят нагоре и това е почти сигурно, защото търсенето на работна сила ще го изисква. Ще се правят и по-големи усилия от страна на работодателите за професионална квалификация на учащите – за стажове, за да може бизнесът да си „отглежда“ кадрите. 

И догодина доходите на работещите ще продължат да нарастват, посочи и Нейков, подчертавайки и обострянето на регионалните различия в цената на труда. Като цяло доходите ще растат по няколко причини – очакванията инфлацията да тръгне нагоре, растящият брой на производствата с по-висока добавена стойност, дефицитът на кадри биха имали положителен ефект върху ръста на доходите.

Доходите в България растат по много причини и позитивното е, че в някои сектори, като преработващата промишленост и ИКТ, все по-голяма част от наетите са в икономически дейости, създаващи по-висока добавена стойност. Повишаването на доходите е свързано и с по-високо потребление, а от началото на 2017 г. и с по-висока инфлация, коментира Алексиев.

Безработицата - рекордно ниска, резервът - трудно използваем

Изчерпа се потенциалът за спад на безработицата, смята Шулева. А причината е не толкова у работодателите, колкото у самите хора. Защото голяма част от безработните не могат да си намерят работа поради липса на достатъчно добра квалификация и нежелание да се преквалифицират. Трудовият резерв е много трудно използваем. Много усиля са необходими да се приобщят тези хора към трудовия пазар и да бъдат убедени, че трябва да минат през квалификация, стажове и т.н., за да започнат работа.

А иначе икономиката ни има голям потенциал за създаване на работни места и добър пример е икономическата зона в Пловдив - с голям интерес от много фирми, но основният проблем е липсата на качествена работна сила. Все още има сериозен потенциал за привличане на нови инвестиции и създаване на високоплатена работа за хората.

Вероятно има известна възможност за спад на безработицата и под 6%, тъй като икономиката не е развила все още целия си потенциал, но трудно може да се очаква спад на показателя в България под 5%. Има потенциал на местния пазар - хора, които да бъде привлечени, смята Нейков.

Основният проблем е, че голяма част от безработните са дългосрочно безработни, а програмите за повишаване на тяхната квалификация и реинтеграция на трудовия пазар са неефективни, коментира Явор Алексиев. Спадът на безработицата през 2018 г. най-вероятно ще се забави, но тя вече е на такива нива, в които се превръща по-скоро в личен, отколкото в макроикономически проблем. Нейната значимост остава висока най-вече в по-малките, отдалечени и бедни общини, формиращи хомогенни райони с висока безработица - най-вече в Северозападна България, пограничните и смесените райони. 

Равнището на заетостта отговаря на икономическото развитие, но негативно влияние идва от намаляването на външните инвестиции. Разкриването на нови работни места продължава да не е атрактивно за външните инвеститори, коментира Иван Нейков. Пазарът на труда обаче се връща към нормалност с оглед на това, че огромната част от новите работни места бяха създадени от реалния сектор, а не от субсидираната заетост.